Предпочитанията към съдържанието от инфлуенсъри се променят

Проучване на Accenture Song показва как кризата с разходите за живот променя предпочитаното от потребителите инфлуенсърско съдържание

от Redlink
Предпочитанията към съдържанието от инфлуенсъри се променя Снимка: Anna Nekrashevich/pexels

най-четени

Защо да се абонирам за redlink?

eксклузивни анализи

пийпълметрични данни

детайлни селекции

помагате на една нова медиа

Кризата с разходите за живот оказва влияние върху начина, по който (особено) по-младите потребители в Обединеното кралство гледат на съдържанието от инфлуенсъри.

Въпреки че визуално силното лайфстайл съдържание се представяше добре, особено в Instagram по време на пандемията, когато хората имаха нужда от бягство от реалността, днес това определено се променя. Сега младите хора са много по-малко заинтересовани от представянето на лъскав, луксозен лайфстайл и много повече се интересуват от практически съвети за пазаруване и бюджетиране.

Това е един от основните изводи от публикуваното наскоро ново проучване на Accenture Song сред 2000 потребители в Обединеното Кралство. Недостижимият луксозен лайфстайл, представян от инфлуенсъри, губи своята привлекателност, като почти ¼ (24%) от хората на възраст между 25 и 34 години и почти 1/5(19%) от тези на възраст между 16 и 24 години казват, че са престанали да следват инфлуенсъри, за които смятат, че представят начин на живот, който не е свързан с техния, посочвайки като причина кризата с разходите за живот, заради която подобно лайфстайл съдържание няма връзка с тяхната реалност.

Изследването на Accenture също показва по-широки промени в нагласите на потребителите към съдържанието от инфлуенсъри, като една пета (21%) от хората смятат, че е по-малко вероятно да бъдат повлияни от съдържание и препоръки от инфлуенсъри, а 20% казват че биха пропуснали рекламно съдържание от инфлуенсъри.

Промяна има и във възприятията на хората за присъствието на брандовете в социалните медии. От марките, които потребителите следват в социалните медии, хората предпочитат тези канали, които предлагат практически съвети как може да спестят пари от пазаруване на храна, което е най-голямата промяна (21%). Интересно е, че една пета от потребителите (20%) предпочитат социалните акаунти на марки, които дават финансови съвети, например за бюджетиране, докато същата част (20%) предпочитат съдържание, което предлага по-евтини алтернативи или „дубликати” на популярни продукти.

В допълнение, почти една трета (32%) от всички потребители са спрели да купуват дадена марка поради нещо, което тя е направила, което им се е сторило несправедливо, неетично или обидно, като една трета (33%) от тях казват, че това се дължи на това, че компанията не се е докосвала до темата с по-високите разходи за живот.

Кризата с разходите за живот също така ускорява една нова област на инфлуенсърско съдържание, което резонира сред потребителите – де-инфлуенсърство.

Проучването на Accenture показва, че от началото на кризата с разходите за живот почти една четвърт (22%) от потребителите са се ангажирали с деинфлуенсър съдържание, което поставя марките и инфлуенсърите под въпрос и насърчава потребителите да не купуват ненужни продукти или услуги. Сред 16-24-годишните тава число се е повишило до 33% и, особено важно е, че 64% от тази възрастова група са решили да не купуват дадена марка като пряк резултат от ангажирането си с деинфлуенсърско съдържание, което отново подчертава, че потребителите са по-претенциозни с разходите си от преди.

За пълна 360-градусова представа за текущата екосистема на инфлуенсърите изследването на Accenture включва и интервюта на 101 старши маркетинг специалисти в насочени към потребителите британски компании с над 250 служители.

Въпреки променящите се потребителски нагласи към съдържанието на инфлуенсърите, две трети (65%) от старшите маркетолози казват, че са похарчили повече за инфлуенсър маркетинг през последните 12 месеца – като една пета (20%) са инвестирали значително повече.

С това увеличение на разходите почти две пети (39%) от анкетираните маркетолози подкрепят преминаването към автентичност и „истински разговор“, вярвайки, че инфлуенсърите трябва да спрат парадират толкова с материалния си статут, тъй като хората все повече се ангажират с по-свързано с живота им съдържание.

По отношение на съдържанието за деинфлуенсърство, повече от половината (51%) от анкетираните маркетолози изразяват загриженост за това как деинфлуенсингът може да повлияе на тяхната марка – и подобен процент (53%) са променили плановете или дейността на тяхна кампания в резултат на това. Повече от две пети (44%) от анкетираните търговци казват, че смятат, че намаляването на влиянието на инфлуенсърите е нещо добро и дава на всички марки по-справедливи условия за игра.