Еврозоната през погледа на българина: Повече страхове, отколкото информация

Нагласите на българското население към въвеждането на еврото остават белязани от несигурност и доза страх, показват резултатите от изследване на BluePoint, проведено през юли 2025 г. Проучването е представително за градското население на възраст 18-65 г. и обхваща 1000 респонденти (n=1000). Юлиан Добрев, основател и директор изследвания в BluePoint Researc and Consulting с анализ на резулатите от изследеването:

Какви са резултатите от изследването?

Основният извод е, че голяма част от хората се притесняват, че присъединяването към Еврозоната ще се отрази негативно както на цените, така и на личните им финанси. 41.4% от участниците изпитват безпокойство, свързано с личните им финанси. Въпреки това, почти половината от запитаните нямат притеснения, като 18.6% дори очакват положително финансово въздействие.

Във финансов план покачването на цените е най-сериозното притеснение. Три четвърти от участниците очакват увеличение на цените на стоките и услугите. 44.2% очакват значително увеличение. Само 1.5% очакват намаление на цените.

Другият основен страх е, че доходите - заплати и пенсии няма да нараснат пропорционално на разходите (40.4%).

Силни опасения наблюдаваме относно коректността на бизнеса и банките. Значителен дял от хората (39.0%) смятат, че бизнесите ще се възползват от прехода, за да вдигнат цените без икономическа обосновка.

Що се отнася до кредитната политика, 44.8% от респондентите очакват увеличение на лихвите по кредитите. Интересен е фактът, че всеки пети анкетиран (21.1%) се затруднява да отговори на този въпрос, което може да е индикатор за липса на интерес към темата или недостатъчна увереност във финансовата компетентност.

Като положителни аспекти, които смекчават несигурността, участниците посочват най-често улесненото пътуване. Очаквания за пълноправното участие на страната в европейската парична система, икономически растеж и по-висок стандарт на живот също са избрани от значителна част от респондентите.

Какво ни казват тези резултати?

Резултатите показват, че населението не е достатъчно информирано и подготвено за прехода. Това се дължи на липса на достатъчно информация и допълнителното нагнетяване с популистко политическо говорене. Наложително е информационният вакуум да бъде запълнен.

Тъй като основната част от страховете е насочена именно към бизнеса – опасения за необосновано поскъпване, закръгляване на цените нагоре и вдигане на лихвите от банките, ролята на бизнеса става по-голяма. Ако държавата не успява да даде нужната информираност, компаниите трябва сами да се подсигурят и да проведат своя честен, открит разговор със своите клиенти. Бизнесът, и особено банките, които имат значима роля в кредитната политика, имат силен интерес да дадат яснота, тъй като пасивното потребителско поведение може да доведе до драстично свиване на покупките.

За да бъде разговорът ефективен, той трябва да бъде основан на доверие. Най-добрият разговор, постигащ резултати, е между компаниите и техните клиенти, с които вече има създадени отношения. Комуникацията е добре да се води в каналите с най-високо ниво на доверие, като например точките на продажба, банковите клонове и техните дигитални алтернативи (сайт, мобилно приложение, профили за лоялност).

Въпреки всички предизвикателства, анализът на ситуацията показва, че място за паника или усложняване на темата няма. Първи януари наближава, но време за реакция все още има.

Възползвайте се от пълния вариант на доклада, за да разберете кои групи хора изпитват най-много притеснения и кои са по-положително настроени тук.