Първата храна от рециклирана пластмаса

Дизайнерката Елеонора Ортолани създава продукт, който се смята за първата храна, направена от пластмасови отпадъци, като част от дипломния си проект в колежа Central Saint Martins в Лондон.

Като студентка в магистърската програма на училището в специалността „Бъдеще на материалите“, Ортолани работи с учени, като взема малко количество пластмаса, разгражда го в лаборатория и го превръща във ванилин, ароматната молекула във ванилията. След това тя добавя ванилина в храната, която най-много се свързва с този вкус: сладолед.

View this post on Instagram

A post shared by International Body of Art (@ibartlondon)

Идеята за продукта, озаглавен Guilty Flavours, идва от разочарованието на Ортолани наблюдавайки как дизайнерите в момента използват рециклирана пластмаса. Тя вижда как често рециклираната пластмаса се прави от съставки, които не могат да бъдат рециклирани повече, защото пластмасата е била разтопена и смесена със смола или други материали.

„Ние всъщност влошаваме проблема като продаваме тези нови продукти като решение на проблема с пластмасата“, казва Ортолани пред Dezeen. Същевременно тя споменава и восъчните червеи и бактерията Ideonella Sakaiensis. Восъчните червеи обикновено се хранят с пчелен восък, но наскоро е установено, че са способни да консумират и пластмасови торбички по същия начин, а бактерията, открита до завод за рециклиране на бутилки в Япония се смята, че е еволюирала, за да преработва PET пластмаса.

Това кара Ортолани да си зададе въпроса дали и хората не могат да ядат пластмаса и така да я премахнат завинаги? Първоначално тя смята, че проектът й ще бъде чисто хипотетичен. „Никога не съм си представяла, че наистина ще мога да правя храна от пластмаса“, казва тя. „И беше трудно да намеря учен, който да се заинтересува да работи с мен върху това.“

В крайна сметка тя намира първо ръководителя на курса по хранителна наука в Лондонския университет Метрополитън Хамид Годуси и чрез него изследователя Джоана Садлър, чийто екип в Университета в Единбург използва генетично модифицирани бактерии, за да синтезира ванилин от пластмаса. Синтетичният ванилин се продава и консумира като по-евтина алтернатива на естествената ванилия. Той обикновено се произвежда от суров нефт, като има същия произход от изкопаеми горива като пластмасата, което отчасти привлича учените да изберат ароматизиращата молекула за своя експеримент.

Продуктът от този процес не трябва да се бърка с микропластмасата, която все още е пластмаса на молекулярно ниво. „Микропластмасата изглежда като молекула, но всъщност е много мъничко парче пластмаса“, казва Ортолани. Тя казва, че веществото мирише точно като това, което разпознаваме като ванилия, но тя никога не го е опитвала, нито някой друг.

Въпреки че молекулата е химически идентична със съществуващия синтетичен ванилин, тя се счита за напълно нова съставка от органите за безопасност на храните и учените няма да позволят дегустация, докато не премине през всички тестове, за да бъде обявена за безопасна за поглъщане.

View this post on Instagram

A post shared by Eleonora Ortolani (@eleonoraortolanix)

Вместо да го изяде, Ортолани представя сладоледа в заключен хладилник на дипломната изложба на колежа и се надява, че нейният проект ще започне разговор за това какво смятаме за естествено и кое за синтетично и как възприятията ни могат да възпрепятстват целите ни за устойчивост и екологичност на храната в ерата на климатичните промени.

„Трябва драстично да променим начина, по който се храним и начина, по който възприемаме храната. Не казвам, че трябва да гледаме на бъдещето на храната като продукти, които са само синтетични или супер преработени, но за мен това е просто въпрос на компромис,“ казва тя.

Междувременно снователят на Parley for the Oceans Cyrill Gutsch предупреждава дизайнерите да не са самодоволни от откриването на ензими, разяждащи пластмасата, а да продължат да се фокусират върху изкореняването на пластмасата за масова употреба.