Прогнозите на БАКА за рекламния пазар в България и световните тенденции

Как изглеждат прогнозите на БАКА за рекламния пазар в България и инфлацията, сравнени с данните за света и близките съседи в региона.

Текст: Елица Павлович от Redlink
Прогнозите на БАКА за рекламния пазар в България и световните тенденции

най-четени

Защо да се абонирам за redlink?

eксклузивни анализи

пийпълметрични данни

детайлни селекции

помагате на една нова медиа

Българската асоциация на рекламните агенции публикува прогнозните данни за пазара през тази и следващите две години. Информацията отразява нетните инвестиции и инфлацията и се публикува от 2018 година насам. Общо за целия рекламен пазар се очаква спад от около 10%. Това е съотносимо с прогнозите за американския пазар, които предвиждат -8% за годината (IAB Proprietary research 2/9/20) и по-добре от прогнозата за друг голям пазар - UK, която предвижда -23,3% намаление на рекламните бюджети през 2020 (IHS Markit).

Поглед към съседните държави, според данните на GroupM показва, че в Гърция очакват спад от -15,8% на рекламния пазар през тази година и ръст от 7% през следващата и 8% през 2022 година. И на гръцкия пазар се очаква ръст от 4% на дигиталната реклама, колкото е прогнозата за България и намаление от -11% за телевизия и ръст от 6% догодина, което също е много близко до родните прогнози.

В Румъния също общият спад е много близък до нашия – общо за целия пазар е -9,8%, като намалението на ТВ бюджетите е -8,5%. Интересен факт е, че според прогнозите за румънския пазар там се очаква спад и на инвестициите в интернет тази година с -7%, както и че прогнозата за ТВ бюджетите през 2021 остава негативна с -5% и едва през 2022 се очаква ръст от 1%. По този начин общата прогноза за догодина за Румъния е -4%.

В Сърбия прогнозата за спад на пазара за тази година е -12%, като в телевизия намалението е -9%, а в диджитъл -6%. Очаква се стабилизиране през следващите две години с очакван ръст от 3% догодина и 4% през 2022.

Според проучване на Rakuten Advertising за дигиталната реклама, пандемията не се е отразила негативно на пъблишърите по света – 72% казват, че не са имали никакви промени в цените и инвентара, 34% са предложили допълнителни опции на рекламодателите, но без да намаляват цените, а 27% отчитат повече кампании и по-голяма заетост на инвентара. Подобни политики имаха и големите пъблишъри в България, които от самото начало на карантината предложиха пакетни предложения с бонуси или по-голяма гъвкавост в периодите на кампаниите, но без промени в тарифите.

За разлика от консервативната прогноза за дигиталния пазар в България през следващите две години, която предвижда делът на дигиталната реклама да остане 31%, с лек ръст на бюджетите, глобалната прогноза на eMarketer от юни тази година е с очакване за стабилен ръст, като през тази година се очаква дигиталната реклама в света да заеме около 54% от медийния микс, с увеличение на бюджетите с 2.4% спрямо миналата година. През 2021 година се очаква ръстът в инвестициите да е 17%, с което делът на дигиталната реклама ще стане 56%, а през 2022 година още 13% ръст на инвестициите и съответно 59% дял.

По отношение на цените всички медии у нас задържат цените си непроменени или с инфлация през 2020, което е много добра новина на фона на световния медиен пазар. Според ECI Media Management Inflation Report от октомври тази година, прогнозата за 2020 е за спад от -0,9% на цените на традиционните медии. Единствено в диджитъл се очаква инфлация през тази година за дисплей рекламата 2,6% и още 4,1% за видео. Разгледани по медии глобалните прогнози са за дефлация от -5,1% в телевизия, -2,7% в ООН, -9,5% за вестниците, -11,5% за списанията и -7,6% за радиото.