Доверие vs. Резултати: Какво наистина мисли българският бизнес за PR индустрията

Българският бизнес постепенно променя отношението си към PR комуникациите, като ги превръща от поддържаща в стратегическа управленска функция. Това показва първото национално представително проучване на Българската асоциация на PR агенциите (БАПРА) и Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО), реализирано съвместно с маркетингова агенция Pragmatica.

Изследването, което носи заглавието „Доверие Vs. Резултати. Проучване на нагласите на бизнеса за използване на PR услуги", обхваща 507 компании от над 20 различни сектора – от микробизнеси до големи корпорации. Количественото изследване е проведено чрез структурирана онлайн анкета, като всички резултати са преминали през задълбочен логически и телефонен контрол за гарантиране на достоверността им.

Данните очертават ясна картина за културната промяна в отношението към комуникациите у нас. Близо 58% от компаниите вече третират комуникацията като стратегическа функция, а 56% възприемат PR бюджета като инвестиция, а не като разход. Това е знак, че бизнесът не само разпознава експертната стойност на PR услугите, но и разчита на тях за постигането на преки бизнес цели.

Особено впечатляващ е фактът, че 70% от големите компании разполагат с PR стратегия, докато при средните и малките фирми този дял е над 50%. Дори 31% от микробизнесите са осъзнали нуждата от структурирана комуникационна стратегия. Въпреки че обхватът и спецификите на тези стратегии варират според размера на компанията, самото им наличие сигнализира за широко осъзнаване на важността на публичността.

61% от големите фирми у нас реализират PR дейности регулярно. Средните компании са в междинна фаза, като 43% провеждат кампанийни или кризисни PR активности. Малките и микро фирми все още действат предимно реактивно или кампанийно, но тенденцията е положителна.

Когато става въпрос за предимствата на работата с външни PR специалисти, бизнесът най-високо цени външната обективна оценка (47%), професионалната експертиза (43%) и натрупания опит (35%). Компаниите също така виждат стойност в креативните и иновативни подходи, пестенето на вътрешни ресурси и постигането на по-ефективна медийна комуникация.

Въпреки нарастващото доверие, проучването разкрива и сериозни бариери пред използването на професионални PR услуги. Основното притеснение остава финансовият разход – 58% от компаниите го посочват като проблем. Други значими пречки са липсата на задълбочени познания на агенциите за спецификата на бизнеса (38%), притесненията за конфиденциалността (36%) и несъответствието между цена и добавена стойност (23%). Особено тревожен е фактът, че 16% от фирмите посочват липсата на измеримост на постигнатите резултати като проблем.

Изследването очертава и предпочитанията при избора между агенции и фрилансъри. Агенциите се предпочитат заради капацитет, системност, експертиза и резултати, докато фрилансърите се ценят за гъвкавост, ценова ефективност и персонален подход. Най-търсените PR дейности са организирането на пресконференции и медийни събития (36%), изграждането на цялостни комуникационни кампании (34%), репутационният мениджмънт (32%) и поддържането на медийни контакти (32%).

От бюджетна гледна точка, картината е разнообразна. Около 23% от фирмите отделят под 10 000 лева годишно за PR, докато само 9% – предимно големи компании – инвестират над 60 000 лева. Положителният сигнал е, че 28% планират увеличение на бюджета си за 2025 година, а 43% ще запазят текущите си инвестиции. Около 44% от всички компании отчитат нарастваща нужда от PR през последните две години.

Дигиталната трансформация поставя нови акценти в развитието на PR специалистите. Компаниите, които биха инвестирали в обучение на екипите си, посочват дигиталния PR и социалните мрежи като най-важна сфера (74%), следвани от медийните отношения (48%) и кризисната комуникация (47%). Работата с изкуствен интелект вече е сред приоритетите за 40% от фирмите у нас.

„Изводите от пазарното ни проучване е важна стъпка към по-добро разбиране между бизнеса и PR индустрията. Данните ясно показват, че PR агенциите вече не се възприемат само като стратегически партньор, но дават възможност експертизата ни да се задълбочи в бизнес разбирането на нашите клиенти и в умението да измерваме ефекта на PR комуникациите. Това е покана към всички нас – агенции и специалисти – да бъдем по-активни, по-отговорни и по-смели в комуникациите си", споделя Ива Григорова, председател на БАПРА.

„Резултатите от проучването потвърждават, че PR комуникациите са ключов инструмент за изграждане на доверие и устойчивост в бизнеса. Време е да надградим постигнатото с нови умения, технологии и модели на партньорство, които отговарят на динамиката на съвременната среда", допълва Иван Янакиев, председател на БДВО.

Изследването идва в момент, когато PR индустрията е изправена пред нови възможности за дигитална трансформация. AI, storytelling, data-driven подходи и експресна кризисна комуникация стават критични компетенции за PR професионалистите. БАПРА и БДВО обявиха намерението си да правят периодични проучвания, за да проследяват дългосрочните тенденции и да подкрепят развитието на индустрията на местния пазар.