Прогнозата за 2030 - докладът на Ogilvy Consulting, част I-ва

Ogilvy Consulting публикува „Прогнозата за 2030 г.“, доклад, разглеждащ десетте основни промени, случващи се в нашия свят днес – културни, икономически и социални – и прогнозира къде ще бъдем в края на десетилетието. „Прогнозата за 2030 г.“ е най-новата публикувана „червена книга“ на Огилви. Преди повече от десетилетие Огилви стартира The Red Papers в чест на наследството на Дейвид Огилви за създаване на провокиращо мислене и променящо парадигмата мисловно лидерство. Като водеща платформа за съдържание на Ogilvy, The Red Papers разпространяват знанията и прозренията, разработени от таланти на Ogilvy в цялата глобална мрежа на компанията.

Ogilvy Consulting определят предстоящите години между 2023 и 2030 г. като ключови за човечеството, изправено пред нови проблеми за разрешаване и иновациите за да ги адресира. С този доклад Ogilvy Consulting представят своя поглед накъде ще се развие светът до 2030 г.Пълния доклад може да изтеглите тук.

„Прогнозата за 2030 г.“ идентифицира десет критични повратни точки, пред които е изправена нашата цивилизация, предвижда критичните последици за бизнеса и разкрива възможностите за марките и бизнеса в предстоящото десетилетие.

Първите пет от 10-те основни точки в доклада са:

1. УСКОРЯВАНЕ НА ВОЛАТИЛНОСТТА
Бизнесът ще трябва да се адаптира към нестабилността.Глобализацията продължава да отстъпва пред лицето на отслабването на международните връзки и въздигането на протекционизма. Ефектите от изменението на климата са тук сега, което води до екстремни метеорологични явления, човешка миграция и по-чести пандемии. Бизнесът играе важна роля в този по-променлив свят. Всъщност годините, водещи до 2030 г., са еднократна възможност за бизнеса и правителствата да станат по-издръжливи, гъвкави и иновативни. По този начин, те ще осигурят по-добро бъдеще за себе си и, което е по-важно, за човечеството като цяло. Бизнесът не трябва да пренебрегва таланта и марката в годините занапред, но би било разумно да прилагат различни стратегии. Търсете и развивайте такива умения на служителите като адаптивност, предприемчивост и мултидисциплинарност, мултииндустриална експозиция. Изградете марка, която успокоява, предлага спокойствие и повишава доверието на потребителите. В края на краищата, те ще се сблъскат с достатъчно несигурност тъй или инак.

2. ВЕЛИКИЯ НЕДОСТИГ НА ТАЛАНТИ
На света има много хора, но няма достатъчно от тях с правилните умения. Общият брой часове работа върху задачи, включващи физически и ръчни умения ще намалеят с 14 милиарда до 2030 г., докато часовете, изразходвани в работа с помощта на технологични умения, ще се увеличат с 55 млрд. Резултатът ще бъде глобален дефицит на работна ръка, водещ до 85 милиона незаети работни места до 2030 г. според Korn Ferry. Това е пречка за икономиката, като Korn Ferry проектира, че нереализираната продукция, дължаща се на дефицит на работна ръка ще достигне 8,5 трилиона долара. Ограниченото предлагане на работна ръка измества предимството към работници, които ще бъдат в състояние да изискват светът на работата да отговаря на техните нужди. Децентрализирана, по-автономна работна сила, трябва да се управлява по изцяло нов начин, което е нещо, което много компании все още не са разбрали напълно. Все пак компаниите ще трябва да направят нещо повече от просто да се стремят да привличат по-млади работници. Самият размер на недостигът на работна ръка ще разшири стандартите за набиране на персонал и компаниите ще трябва да започнат да търсят в досега игнорирани групи от таланти, като пенсионери и хора без опит (но с амбиция).

3. ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО СЕ ОРИЕНТИРА КЪМ ПРЕВЕНЦИЯТА
Съвременната медицина е алопатична – лекува симптомите на болестта и игнорира всички страдания, които биха могли да бъдат избегнати чрез предотвратяване на заболяването. Като игнорира силата на превенцията, западната медицина обрича хората на болести, за да може да получат необходимите интервенции и да оздравеят. Deloitte прогнозират, че разходите за здравеопазване в САЩ ще се променят драматично между сега и 2040 г. В момента 80% от разходите са насочени към лечението, но до 2040 г. прогнозата е, че 60% от разходите ще са съсредоточени върху здравето и благосъстоянието. Промяната се движи от технологиите, и тези подобрения ще доведат до проактивна, целенасочена и индивидуализирана система на здравеопазване. Геномната медицина, теле-мeдицината и масовото възприемане на носими устройства (wearables), които следят жизнените показатели и здравословното състояние на потребителите, движат промените в здравеопазването. В епоха, когато превенцията е норма, фирмите ще търсят ефективни начини за стимулиране на здравето на служителите си, за да намалят разходите си. Интегрираните данни от носими устройства ще им предоставят (или директно или чрез доставчиците на застраховки) богатство от показатели за проследяване на здавословното състояние на служителите и очаквания на служителите за поверителността може да се сблъскат с желанието на компаниите да намалят здравните си разходи. Вездесъщността на здравните сензори ще накара потребителите да бъдат много по-осведомени за въздействието върху здравето им на продуктите, преживяванията и околната среда. Компаниите ще трябва да осъзнаят това и да го вземат предвид, когато разработват своите предложения и комуникират своите послания към потребителите.

4. ДВЕТЕ ГРАНИЦИ НА ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ
Ерата на икономическото сътрудничество между Изтока и Запада, Юга и Севера, е към своя край. Светът вече не гледа на западните мултинационални компании като на еталони на икономическия успех и качествена стока. Появява се двуполюсен икономически ред, в който Западът и Изтокът намаляват взаимозависимостта си. Краят на световното икономическо господство на САЩ е прогнозиран от години, но те продължават да са във водеща позиция като глобално влияние, потребителско потребление, военна мощ и иновации. В годините малко след 2030 се очаква Китай да изпревари САЩ като най-голямата сила в света, като Индия е по петите им. Без значение как ще завърши икономическата надпревара между Китай и Индия се оказва, че това ще отбележи зората на един двуполюсен свят, със сила и влияние разделени между Запада и Азиатско-тихоокеанския регион (APAC). Дом на най-голямата сделка за свободна търговия в света (RCEP), 59% от световната средна класа към 2030 г. и бързо нарастващи потребителски пазари като Китай, Индия и Индонезия, не е изненадващо че APAC ще има колективни потребителски разходи, които ще засенчат тези на всички останали региони.

След като Западът и Изтокът намаляват взаимозависимостта си, компаниите ще трябва да изграждат регионално ориентирана инфраструктура, потребителско доверие и партньорства с правителствата във всяка страна. Вместо да предлагат на азиатските или африканските потребители преопакован западен продукт, компаниите ще трябва да започнат да се грижат за техните интереси, култура и вкусове. С толкова много динамика, идваща от APAC и Африка, компаниите ще трябва да търсят там иновации и таланти, прехвърляйки знания, където е необходимо, за да се изградят там силни регионални компании, които също могат да укрепят успехът им и на Запад.

5. ИНДУСТРИИТЕ СЕ ОРИЕНТИРАТ КЪМ МОДЕЛИ НА СПОДЕЛЕНА СОБСТВЕНОСТ
Потребителската икономика се движи от личната – често индивидуална - собственост върху нещата, но приоритетите в потребителските разходи се променят, отчасти поради покачването на цените на основните дълготрайни активи по-бързо от заплатите. Споделената собственост и отдаването под наем ще вземат превес в много сектори, обръщайки индустрии, променяйки начина, по който компаниите правят пари.
Абонамент за всичко
Телевизионен зрител, който някога би имал само една сметка за кабелна телевизия вече плаща абонамент и за няколко индивидуални стрийминг услуги, а домашните уреди за упражнения вече идват със задължителни абонаменти за съдържание. Хората вече не купуват лиценз, а се абонират за съхранението на лични данни, за смартфон апликации и основни бизнес софтуери. За компаниите това позволява да таксуват потребителя няколко пъти за един и същ продукт, а на потребителите позволява да разпределят във времето разходите си или дори да имат достъп до неща, които иначе трудно биха си позволили. Абонаменти, наеми и бизнеси, ориентирани към споделяне представляват голяма възможност за отделни компании и цели индустрии. По-младите поколения, по-малко заинтересовани от притежаването на собственост (и по-малко способни да я постигнат), се чувстват удобно със споделянето на продукти, услуги и преживявания с непознати. Домашни уреди, мебели, хардуер и потребителска електрониката са четири сектора, в които скоро ще се развият структури за споделяне или абонамент. Други ще го последват, тъй като компаниите виждат ползите от повтарящите се приходи от техните продукти, услуги и платформите за споделяне—често създадени от самите производители—позволяват лесен обмен между тези, които притежават и тези, които искат да ползват. Този по-колективен подход към стоките и услугите ще има положително въздействие върху околната среда, тъй като планирането на бързото остаряване на технологии, продукти и услуги става едновременно неудобно и лоша бизнес практика. Стоки, които могат да преминат през много ръце и да запазят своята полезност за по-дълги периоди от време, ще оправдават по-високите си цени или ще издържат през повече цикли на споделяне, или и двете. Печалби ще може да се реализират и от поддръжка, осигурявайки възхода на нови (стари) индустрии и нови бизнес линии.

"Прогнозата за 2030“ според авторите ѝ може да бъде ръководство (и може би предупреждение!) за това какво бизнесът може да направи сега, за да се подготви и разработи нови стратегии за бъдещето. Част II-ра с останалите 5 предвидени от Ogilvy Consuting фундаментални промени в света към 2030г може да намерите тук.