Скуката е модерна

„Всички имаме нужда от малко скука, за да осъзнаем, че трябва да търсим нови неща, които могат да ни донесат радост“, казва Летисия Кредидо, основател на едноименна марка за бавен начин на живот, пред Wunderman Thompson. „В свят, в който прекомерната работа и заетостта са статуквото, отделянето на време за сън, прегръщането на бавността и присъствието в настоящето са актове на неподчинение.“ Марката Leticia Credido стартира за първи път през 2019 г. с устойчива колекция спално облекло и оттогава се разширява с лайфстайл продукти, които насърчават бавния живот и умишленото отделяне на време всеки ден, за правене на нищо. Кредидо обяснява, „бавният живот е начин на съществуване, който ни позволява да правим по-съзнателни избори за това какво и как консумираме и как се отнасяме към другите.“

През юни в New York Times излиза статия със заглавие: „Оставете децата да скучаят. Това е добре за тях“, описваща в подробности добродетелите и необходимостта от скука. Статията е интервю с Ерин Уестгейт, асистент по психология в Университета на Флорида, която обяснява, че има културна стигма, свързана със скуката. Уестгейт обаче казва, че скуката е „нормална, естествена и здравословна“ и може да насърчи възможностите за учене, креативността и да мотивира хората да търсят смислени дейности.

По същия начин в публикация от март, публикувана в Guardian, телевизионният водещ и писател Адриан Чайлс пише: „Тайната на щастието? Прегърнете скучното, претендирайте за монотонност и се радвайте на повторенията.“ Чайлс обяснява, че това се отнася за всички аспекти на живота, включително семейството и кариерата. „Ще се радваме на по-траен успех, ако спрем да се отегчаваме от скучното, спрем да търсим непрекъснато онова, което си казваме, че е следващото вълнуващо нещо.“

Джени Одел, автор на „How to Do Nothing: Resisting the Attention Economy“ („Как да не правим нищо: Устойчивост срещу икономиката на вниманието“) предполага, че има две половини на нищоправенето, като първата е „отказ от икономиката на вниманието“, а втората е „повторно ангажиране с нещо познато“. Одел издава втората си книга през март 2023 г., „Спестяване на време: Откриване на живот отвъд часовника“, която изследва необходимостта да се седи неподвижно, да се пребивава в настоящето и да се противостои на ограниченията на часовника.

Авторът на „Как да бъдеш безделник“ - Том Ходжкинсън, обяснява пред New York Times, че безделието не е същото като да си мързелив: „Става въпрос за преоткриване на вътрешния философ и оставяне на пространство за мислене и за отделяне на време. Става въпрос за търсене на свобода.“

Актът на спокойствие в стресови ситуации се превръща в състезание за първи път в Европа.

През август в Лондон се провежда Шампионатът на Обединеното кралство за екстремна релаксация, където 30 състезатели се борят, за да възобновят дзен състояние след напрегнато преживяване. Събитието е водено от спортния психолог д-р Джейми Баркър, който коментира в съобщение: "Има непрекъснато нарастваща нужда хората да намерят начини да се отпуснат, за да помогнат за възстановяването си от ежедневния стрес и нарастващите изисквания към личното им време."

В обществените пространства и на работното място тихите стаи стават все по-популярни. През май лондонският търговски център The O2 Center отделя тихо пространство, което позволява на хората да се откъснат от натоварената среда и вместо това да се отпуснат. Съобщава се, че Adobe е в процес на инсталиране на тихи стаи в своите офиси, където „служителите, които се справят с по-трудни задачи могат да отидат, за да бъдат сами, да имат място за размисъл или да помогнат за промяна на настройката на мозъка си.“ казва за Wall Street Journal Ерик Клайн, от Adobe.

Отделянето на време за моменти на скука се установява като здравословна необходимост в живота, с потенциала да позволи по-значима връзка със себе си и другите. В допълнение необходимостта от намаляване на безпокойството и намиране на моменти на спокойствие става все по-разпространена. Според проучване на Ipsos Global Advisor от 2022 г. 60% от хората в световен мащаб казват, че поне веднъж през последната година са били стресирани до степен, в която са чувствали, че вече не могат да се справят с нещата.

От наложилите се вече тенденции за насърчаване на съня и бавния начин на живот, през практикуване на датския начин на живот hygge, разговорът сега се измества към съзнателно възприемане на изкуството да не правиш нищо и намирането на положителен резултат от това.