Какво се случва със света пет години след началото на пандемията?

COVID-19 навършва пет години тази година. Да, толкова време е минало. Докато 1 на всеки 8 души продължават да се борят с дълги симптоми на COVID, светът се втурва от локтаун направо в главозамайваща поликриза, към която се добавя и икономиката на хаоса на Тръмп. Най-лошата новина? „Нормалното“ няма да се върне скоро и със сигурност не се усеща така за мнозина. Общественото удовлетворение от здравните системи достига дъното. А сред най-силно засегнатите са младите хора.

Пандемията не само нарушава трайно училищния, социалния живот и ранните кариери на поколението Z — тя пренастройва завинаги техните възгледи за живота. Последният доклад на Edelman Trust Institute показва тревожна картина за 18-34-годишните:

Психично здраве SOS: 61% изпитват дълбоко финансово безпокойство, 58% съобщават за самота и изолация, а 53% се борят с депресия и тревожност – всичко това е пряко свързано с пандемията.

Разпадане на социалната тъкан: 51% са загубили вяра в способността на страната им да се обедини в бъдещи кризи, сигнализирайки за нарастващо недоверие и разединение в обществото.

Децата на пандемията не искат деца: 1 от 4 ще се откаже от родителството поради пандемията — със специфични за отделните страни цифри, вариращи от 21% в Обединеното кралство до 36% в Индия.

Проучването е подкрепено от други факти от проучвания на института. Например 6 от 10 човека по света са недоволни от бизнеса, правителството и богатите и се чувстват ощетени от обществения договор. Нараства личната сигурност при взимането на решения за здравето, като 2 от 3 са готови да го направят възоснова на информацията, която са намерили сами. По отношение на здравето расте доверието към най-близкита, като след медиците и фармацевтите, приятелите и семейството са най-доверените съветници. Едната причина за това е, че за последните пет години доверието в медицинската журналистика и отразяването на здравните теми е намаляло с 14 процентни пункта от 57% до 43%.

Марките, политиците и общностите имат в този случай колкото възможности, толкова и задължения – да трансформират оплакванията на поколенията в растеж.