Пет години хибридна работа – смесени нагласи

Проучване сред служителите в рекламните агенции в UK показва, че за пет години не е намерен точният баланс между работа у дома и в офиса.

от Redlink
Пет години хибридна работа – смесени нагласи

най-четени

Защо да се абонирам за redlink?

eксклузивни анализи

пийпълметрични данни

детайлни селекции

помагате на една нова медиа

През 2020 г., когато по света влизат в сила ограниченията и локдауна заради пандемията, работният живот в офиса преминава онлайн от комфорта на домовете на хората. Днес, пет години по-късно, с повсеместни заповеди за връщане на работа присъствено, които увеличават времето, прекарано в офиса, по-малко от половината професионалисти са доволни от сегашното си съотношение на работни дни в офиса и у дома. Това показва ново проучване на Credos във Великобритания.

Хибридната работа безспорно е много важна, защото структурата на работния живот оформя останалата част от времето – часът за събуждане например или времето, което можем да посветим на личните си отговорности и нужди. Новото проучване на Ad Association, на която Credos е вътрешен мозъчен тръст, осветява разликите между ролите и нивата на опит, които се отразяват в гледните точки, отразени в извадката от 14 000 души на проучването.

Някои открития са напълно логични - че отсъствайки от офиса младшите служители пропускат неформално обучение и подкрепа или че хората в творчески роли, свързани с сътрудничество, са по-склонни да прекарват по-голямата част от седмицата си в офиса, отколкото тези на ИТ или технологични позиции.

През 2025 г., когато три присъствени дни вече са най-често срещаният работен режим, предпочитанията изглежда са задоволени, но все още има поуки, които трябва да се научат, тъй като други проучвания сочат значителни трудности – макар и не непременно в резултат на работните режими.

45% от анкетираните съобщават, че работят по желания от тях режим, въпреки че 33% прекарват един ден повече в офиса, отколкото биха искали. Въпреки че три дни в офиса седмично са най-често срещания режим (39%), предпочитанията на анкетираните са по-сложни, като 31% предпочитат два дни, а 29% предпочитат три.

Баланс: Над половината (56%) от анкетираните казват, че балансът им между работа и личен живот се е подобрил значително поради хибридната работа, но 14% от бранша смятат, че балансът им между работа и личен живот се е влошил.

Производителност: повечето респонденти (67%) казват, че хибридната работа е подобрила производителността им, докато само 8% казват, че се е влошила. Съществува обаче известна разлика по отношение на личната спрямо екипната ефективност - хората са уверени в ефективността на хибридната работа за извършване на собствената им работа, но по-малко за производителността на екипите им като цяло.

Задържане на персонал: Проучваните показва, че задържането на хората е в непосредствена зависимост от стабилността и застрашено от радикални промени в политиката на компанията.

Гъвкавост: Повече дни в офиса влияят върху гъвкавостта на хората да посрещат семейни или лични нужди, като 83% от работещите един ден в седмицата съобщават за наличие на гъвкавост спрямо 66% от работещите четири или пет дни. От работещите по най-често срещания модел (тридневен) 71% съобщават за достатъчна гъвкавост. Близо три четвърти от индустрията съобщават, че балансът им между работа и личен живот се е подобрил, откакто са преминали към хибриден модел на работа - силен индикатор за ценността, която служителите му придават.

Напредък: повече дни, прекарани в офиса, са свързани с по-голяма вероятност служителите да се чувстват подкрепени да развиват уменията си и да напредват в кариерата си. Сред младшите служители данните са по-неблагоприятни, като 60% от младшите служители прекарващи един ден в офиса казват, че се чувстват адекватно подкрепени в своето развитие, в сравнение с 67% от работещите в офис три дни на седмица и 74% от работещите пет дни на седмица.

Обучение: Вижда се, че неформалното обучение е пострадало, като 33% съобщават, че това се е влошило малко или много. По ирония на съдбата, това е най-силно изразено по върха на организациите, като 47% от служителите от висшето ръководство отчитат проблеми в обучението, спрямо 31% от мениджърите на средно ниво и 22% от младшите служители.