Поколението Алфа – дигитални и незащитени

Изразът „живеем онлайн“ може и да е метафоричен за хората от предишните поколения, но за децата Алфа това е реалният им живот. Дигиталното им присъствие е част от тяхната идентичност от самото им раждане, при това – неразделна част.

Според проучване на Wunderman Thompson, родителите от много рано започват да се притесняват за присъствието на децата си в мрежата и да търсят начин за контрол. 53% от американските родители на деца под 18-годишна възраст са „много загрижени“ за сигурността и защитата на снимките на децата им, а 58% от майките искат в устройствата, предназначени за деца, да има повече вградени опции за контрол.

За поколението Алфа рисковете онлайн започват още с раждането им. Според проучване на компанията AVG 92% от децата в САЩ под две годишна възраст вече са представени в социалните мрежи. Този феномен се нарича „sharenting“ – комбинация от „споделяне“ и „родителство“, като последствията се отразяват дългосрочно върху децата, които за момента нямат никаква защита срещу споделянето на снимки от родителите им.

Юристите се опитват да осигурят защита на децата, като ревизират приетия преди почти две десетилетия документ за защита на децата онлайн (COPPA). В новата версия се предвижда родителите да могат да изтрият информацията за децата си, притежавана от трети страни, както и да се увеличи възрастта за защита от 13 на 15 години.

Наличието на масиви от данни за едно дете от самото му раждане нататък го прави много уязвимо през целия му живот. Данните от детството могат да бъдат използвани при вземане на решения от образователни институции, работодатели, за здравни застраховки или кражба на идентичност. Само през миналата година са наложени глоби на ByteDance – китайската компания-майка на TikTok и на YouTube за нарушаване на COPPA и предоставяне на данни на малолетни на трети страни.

Други големи компании се опитват да намерят решения в рамките на своите екосистеми. Амазон създава „безопасно пространство“ чрез специални детски версии на своите смарт устройства. Неговата платформа Free Time, която е алтернатива на YouTube, предлага от септември миналата година абонамент за подходящо съдържание за деца, в което няма реклами. След заплахи за два съдебни процеса Амазон променя съответно за деца и устройството Echo със специален Echo Dot Kids Edition.

Фейсбук има специален месинджър за деца, чиято политика за защита на личните данни е с включен понятен за децата език и илюстрации. Въпреки това в основата си правилата на фейсбук си остават същите – данните на децата са собственост на компанията и родителите трябва да преценят внимателно дали трябва да вземат за децата си същите решения, които взимат за себе си.

Вече се появяват и решения в защита на децата. Например лондонската компания Yoto, съвместно с дизайн студиото Pentagram, пуска наскоро аудио плейър, който работи с NFC карта.

У нас, по данни на доклада #Digital2020 от февруари тази година, във фейсбук са три милиона и половина души. Очевидно е, че и без специален термин, българските родители охотно споделят снимки от кръщенета, рождени дни, ваканции и семейни тържества. Няма статистически данни какъв процент от българските деца вече имат дигитален отпечатък, който ще остане с тях завинаги.

В крайна сметка всичко опира до родителите и техните решения. За децата въпросите за личните данни, защитата им и сложните дигитални екосистеми са абстрактни понятия. Родителите са тези, които трябва да контролират дигиталния отпечатък на децата си и да изискат от големите компании да намерят ефективни системи за защита на непълнолетните.