Компютър за възрастни

Повечето технологии, предназначени за възрастни хора, започват с обикновен таблет и премахване на функции от него. Холандският стартъп Pedle предприема обратния подход. Вместо да опростява сложно устройство, компанията създава минималистичен компютър от нулата за хора, които намират телефони, таблети и лаптопи за нефункционални, независимо дали поради възраст, когнитивни нарушения или проблеми с психичното здраве.

Устройството има функции за видео разговори, съобщения, новини, радио, викторини и споделяне на снимки чрез фиксиран интерфейс, който никога не се променя. Няма системни актуализации, няма изскачащи прозорци. Членовете на семейството или персоналът в домовете за възрастни управляват всичко дистанционно чрез придружаващо приложение, от регулиране на силата на звука до добавяне на елементи към дневния календар. Затворената система за контакти означава, че непознати не могат да достигнат до потребителя.

Pedle в момента е достъпен само чрез организации за грижи в Холандия, където се използва в грижи за възрастни хора, услуги за хора с увреждания, заведения за психично здраве и защитени жилища. Платформата се свързва със съществуващата инфраструктура за грижи (календари, клиентски системи, услуги за хранене, дори домашна автоматизация) чрез портал за бек-офис и REST API. Домашна версия е в процес на разработка.

Въпреки че броят на използваните интернет устройства сред възрастните над 65 години показва постоянно увеличение през последните десетилетия, този растеж не обхваща по-деликатен проблем от чистия достъп - много възрастни хора, които технически са „онлайн“, се борят с устройствата, които ги свързват. За тези, които изпитват когнитивен спад, дори опростените интерфейси могат да станат неизползваеми.

Pedle дава за пример случая на жена в началото на осемдесетте си години с прогресивна деменция, чийто съпруг внезапно се разболява. Неспособна да осмисли случващото се или да се обади за помощ, тя отива до своето устройство и натиска снимката на дъщеря си. Видеообаждането се свързва автоматично и дъщеря ѝ се свързва със службите за спешна помощ. За възрастната жена няма менюта за навигация, нищо за отключване, няма търсене - само едно разпознаваемо изображение и едно докосване.

Устройствата, подходящи за възрастни хора са традиционно с по-големи икони и по-прости менюта. Но когато самото познание е бариерата, интерфейсът трябва да работи на ниво инстинкт, а не с инструкция. Това е принцип на дизайна, който преодолява разликата между „технически достъпно“ и „действително използваемо“.