Завръщането на простите предмети

Достигна ли е пикът на „smart“? Що се отнася до дизайна, предполагаемото удобство на дигиталните интерфейси сега отстъпва място на по-практичен начин за възприемане на света.

Пример са производителите на автомобили, много от които се отказват от екранните интерфейси и контроли. Германският автомобилен производител Volkswagen обявява през март 2025 г., че всички модели от следващо поколение вече ще бъдат оборудвани с физически бутони за сила на звука, отопление на седалките, управление на вентилатора и аварийни светлини. Hyundai също обявява, че ще се върне към физически копчета и бутони през 2024 г. след обратна връзка за разочарованието на клиентите от екраните. В интервю за Dezeen на Венецианското биенале тази година архитектът Ричард Роджърс казва, че „сензорният екран се е превърнал почти в рефлекс“, който е „безсмислено приложен към автомобила“. Той прогнозира завръщане към аналоговите устройства в категорията.

През януари 2026 г. Euro NCAP, оценител на безопасността на автомобилите, ще започне да стимулира производителите да инсталират отделни, физически и тактилни контроли за основните функции. Директорът по стратегическо развитие Матю Ейвъри заявява пред The ​​Sunday Times, че „прекомерната употреба на сензорни екрани е проблем в целия бранш, като почти всеки производител на превозни средства премества ключови контроли върху централни сензорни екрани, което принуждава шофьорите да откъсват поглед от пътя и увеличава риска от катастрофи, причинени от разсейване“.

Междувременно архитекти и дизайнери съобщават за преминаване към по-прости, аналогови решения в луксозни домове, където собствениците намират уж безпроблемните интелигентни технологии свързани с твърде много усилия за навигиране. Както The Hollywood Reporter пише през април, „меденият месец с дигитални домове сега е изправен пред реалността на неразбираеми интерфейси, безкрайни актуализации и забравени пароли“. В статията е цитиран интериорният дизайнер от Лос Анджелис Джейми Буш, който казва, че „хората търсят по-физически, по-малко сложни места за живеене“. Сред търсените характеристики в холивудските домове са тактилните ключове за осветление във винтидж стил от британската фирма Forbes & Lomax, която твърди, че „винаги е подхождала към пазара на електрически аксесоари от естетическа гледна точка“.

Tin Can например е аналогов телефон, приспособен да работи с wi-fi и предназначен за деца. С този цветен телефон децата могат да се свързват с близки хора от одобрен от родителите им списък, без да се разсейват с приложения и излишен шум.

Този копнеж за простота е очевиден и в данните от глобалното проучване „Бъдеще 100: 2025“, който установява, че 88% биха искали животът понякога да е по-прост и че 84% смятат, че хората са по-малко присъстващи в днешно време поради увеличеното използване на технологии. Същият доклад отбелязва и нарастващото възприемане на аналогови хобита като бродиране, курсове по грънчарство и клубове за книги, които се основават на физическия свят. „Писна ни от срещи в Zoom, имейли и съобщения в WhatsApp и жадуваме за лична връзка и природа“, казва пред VML Intelligence Стефан Уолтърс, психолог-терапевт в лондонския Harley Therapy.

Д-р Нейра ван Залк, доцент по психология и човешки фактори в Училището по дизайн Dyson в Imperial College London и директор на университетската лаборатория по дизайнерска психология, казва пред VML Intelligence, че интелигентните технологии „често се внедряват твърде бързо, без да се отделя достатъчно време за проучване как хората ги използват в дългосрочен план“, поради натиска от пускането на продукти на пазара.

Въпреки че дигиталните или безконтактните процеси са за предпочитане в много контексти – например безконтактните плащания – ван Залк ​​отбелязва, че преживяванията, предлагащи тактилна обратна връзка, са вродено приятни. „Има нещо несъмнено по-удовлетворяващо в натискането на бутон, отколкото на екран […] Когато докосваме предмети или натискаме бутони, ние ангажираме множество области на мозъка и тялото си. Но в името на удобството премахнахме много от тези преживявания за възрастни.“

Освен това, както показват събитията в Испания, Португалия и Франция, превръщането на дизайнерските функции в напълно „умни“ и взаимосвързани може да бъде проблематично и при прекъсване на захранването. Ван Залк ​​съветва дизайнерите и марките да се замислят по-задълбочено върху това къде е за предпочитане интелигентният или аналогов дизайн и да „се задълбочат в разбирането кои умения и преживявания съставляват уникално човешко състояние и кои могат да бъдат променени или елиминирани в името на удобството. Макар че може да е по-удобно, малко хора биха желали да получават всичките си хранителни вещества чрез сонда или шейк. Ние ценим преживяването от докосването и яденето на храна. Трябва също да помислим дали натискането на бутони е преживяване, което си струва да се запази.“