най-четени
eксклузивни анализи
пийпълметрични данни
детайлни селекции
помагате на една нова медиа
Според ново проучване на WFA и mediasense, глобалните брандове не се насочват към единен оперативен модел в сферата на медийната си стратегия. Вместо това те попадат в една от четири категории, всяка от които има своите предимства и компромиси.
Въпреки организационните различия, докладът показва, че повечето големи брандове и глобални рекламодатели имат сходни цели за трансформация: 67% от тях приоритизират данните, технологиите и изкуствения интелект (AI), докато 61% се фокусират върху подобряване на измерването на резултатите спрямо бизнес целите.
Докладът „Кой оперативен модел използвате?“ (Which Operating Model Are You?) очертава четири различни подхода по отношение на медийната стратегия, вземането на решения, ролята на агенциите, както и организацията на данните, технологиите и измерването:
28% са „създатели“ (builders): Този модел залага на вътрешни ресурси и собствен контрол, но може да срещне трудности при интегрирането на тези възможности в цялата организация.
28% са „директори“ (directors): Вземането на решения е централизирано, докато изпълнението се възлага основно на външни агенции. Тук ключова роля играе експертизата на централния екип.
22% са „локалисти“ (localists): На отделните пазари се предоставя по-голяма автономия и гъвкавост, но съществува риск от фрагментация по отношение на данните, технологиите и измерването.
21% са „интегратори“ (integrators): Екипите, партньорите и инфраструктурата са тясно свързани помежду си, но моделът изисква по-високо ниво на координация поради силната си взаимосвързаност.
Това разделение определя и посоките на действие на различните компании:
58% от компаниите от типа „директори“ планират допълнително засилване на централизацията.
53% от „локалистите“ преразглеждат баланса между централните и локалните отговорности.
64% от „интеграторите“ приоритизират интегрирането на медийните дейности с творческите процеси и производството, докато 21% обмислят по-голяма децентрализация или специализация.
Основните пречки са от организационен характер: бюджет и ресурси (60%), организационна изолация на отделите (т.нар. „силози“ – 56%) и ограничени вътрешни умения и капацитет (44%).
Едва 15% посочват ограниченията на модела за работа с агенции като пречка.
В доклада се посочва, че нито един от тези модели не е по-добър от останалите сам по себе си. Рискът обаче се крие в липсата на адекватна реакция спрямо предизвикателствата, породени от постоянно променящата се медийна екосистема. Това включва работа по вътрешните възможности, правомощията за вземане на решения, достъпа до данни и управлението на процесите. В доклада се предупреждава, че сама по себе си смяната на агенцията няма да поправи един нефункциониращ оперативен модел. „За лидерите в медийното планиране задачата не е да преминат към модела на някой друг, а да подобрят собствената си работа“, заявява в изявление Том Ашби, глобален ръководител на медийните услуги в WFA.
Това мнение споделя и Джак Шиъринг, вицепрезидент по клиентската стратегия в mediasense: „Важно е доколко добре работи моделът като цяло и как са взаимосвързани правомощията за вземане на решения, вътрешният капацитет, ролите на агенциите, данните и технологиите, както и методите за измерване на резултатите.“ Шиъринг допълва, че бариерите, посочени в проучването, са от организационно естество: „ресурси, изолирани звена (т.нар. „силози“), умения, правомощия за вземане на решения и отчетност.“