Културата на заличаването и ънфлуенсърите

Речникът Macquarie e един от многото, организиращи анкети за „дума на годината“. През 2019 техният избор е Cancel culture (култура на заличаването или изтриването). Според определението им това е: „Настроения в обществото, които склоняват или призовават към оттегляне на подкрепата от публични фигури чрез действия като прекратяване на участие на актьор, забрана за слушане на даден изпълнител, блокиране в социалните мрежи и пр. обикновено в следствие на обвинение за социално неприемливо действие или коментар.“

Необратимо ли е заличаването

Към момента на гласуването миналата година този феномен е добре известен, но с възхода на #BlackLivesMatter изборът на Macquarie изведнъж се оказва почти пророчески и го поставя в центъра на дискусиите по темата. Културата на заличаването е бойкот, който може да доведе буквално до изчезване от публичното пространство на определени известни фигури, до загуба на работата им или личният им бранд, който им е носел известност и доходи.

Примерите за това са многобройни и добре известни. През 2011 година комикът Кевин Харт пише в туитър: „Ако заваря сина си да играе с куклената къща на дъщеря ми, ще му я счупя в главата и ще му кажа: Престани веднага, гей“. Когато през 2018 година Харт е поканен за водещ на церемонията за връчване на Оскарите, този и други хомофобски туитове веднага се появяват отнякъде и Харт се оттегля с извинения. В интерес на истината това не слага край на кариерата му, както се случва с много негови колеги в Холивуд около движението #MeToo.

През юни тази година влогърката Джена Марбълс, която има над 20 милиона последователи в YouTube обяви, че напуска канала си заради две видеа, заснети преди години – в едното тя пародира азиатците, а в другото имитира Ники Минаж, намазана с прекалено много изкуствен тен. Реакциите на феновете ѝ са противоположни – едните са негативно настроени и именно те я провокират да изостави YouTube, но другите приемат извиненията ѝ. Джена е типичен пример за това как работи културата на заличаване – пътят назад често е невъзможен. По този повод актрисата Сара Силвърман, лишена от роли заради свой стар скеч с black face, казва: „Аз не казвам, че не трябва да нося отговорност. Напротив, аз съм поела отговорност за действията си, но не мога да поправя онова, което е в миналото. Единственото, което мога да направя е да се променя аз самата и да постъпвам правилно от сега нататък.“ Понякога обаче разкаялите се знаменитости нямат този шанс. Културата на заличаването е сериозен аргумент в полза на модерираното присъствие в социалните мрежи и грижливо редактираните постове на знаменитости от всякакъв мащаб. Въпросът е дали това не е форма на неискреност, която рискува да доведе до обратен резултат и да направи от инфлуенсърите ънфлуенсъри.

Ползата от ънфлуенсърите

Терминът unfluencer се появява миналата година в списание CUT и назовава достатъчно разпространен феномен – демонстрирането в социалните мрежи на толкова внимателно филтриран, луксозен и неестествен начин на живот, че ефектът върху последователите е обратен на желания – от присмех до пълно нежелание да се купят или притежават показаните вещи. Ънфлуенсърите не винаги са супер звезди – някои от тях могат да са микро инфлуенсъри или дори хора, които познаваме в реалния живот. В последния случай е още по-очевидно колко е неискрено всичко и как целият лукс в живота им съществува само в инстаграм.

Оказва се, че феноменът на ънфлуенсърството е полезен за феновете и всъщност не води до намаляване на бройката последователи в социалните мрежи. Много често те правят същото като онзи, когото „не харесват“, но не публикуват нищо и се чувстват специални от това, че са „скромни“ и са се въздържали от поредния пост с педикюр на фона на морето или домашен любимец. Освен това негативизмът към известните дава приятното усещане, че това е нещо като в приказката „Новите дрехи на царя“ и само един човек на света вижда цялата несъстоятелност на онзи, когото всички харесват. Осъзнаването, че дори най-известните инфлуенсъри не са нищо чак толкова специално, че имат пропуски в образованието, добрия вкус и мярка за нещата е провокация феновете им да осъзнаят същото за себе си. Ънфлуенсърът предизвиква раздразнение, разочарование, въздържане от действия или покупки и с това също е от полза. Една модерна и дигитализирана форма на психотерапия – само въпрос на време е това да стане съзнателна стратегия в социалните мрежи.