Стратегии, прилагани срещу колебанието за ваксиниране

Убеждаването на хората да купуват дадена марка почистващ препарат, а не продукт на конкурент е едно, но убеждаването на скептичните или колебливите относно ваксината срещу COVID-19 изисква съвсем различен набор от инструменти.

Подходите и стратегиите, с които разполагат органите за обществено здраве са много по-обширни, отколкото преди 20 години, но дали са по-ефективни? Някои ранни изследвания, докладвани от Washington Post установяват, че тясно таргетираните кампании са в състояние да достигнат до голям брой хора и да предизвикат положителни реакции без да привличат голям брой антиваксърски коментари.

Преди да се появи онлайн рекламата, комуникациите в областта на общественото здраве са разчитали на средствата за масова информация – телевизионни канали, радиостанции или публикации в масовата преса, като целта е да се достигне до максимално голяма аудитория. С дигитализирането на комуникациите се появява една голяма нова възможност и тя е в достигането до трудно достъпни общности.

Въпреки че ефективността на микро-насочването към точно определени групи хора е оспорвана, фактът, че колебанието за ваксиниране обхваща хора с всякакви демографски и политически различия означава, че наистина е необходимо много прецизно таргетиране (насочване) и изготвяне на съобщения, подходящи за специфични малки групи хора.

Докато типичната представа за американски антиваксър е бял, южняк и консерватор, има и много млади хора с различен цвят на кожата в цялата страна, които също са скептични. На практика именно микро-таргетирането е най-ефективно за преодоляване на тези разделения и достигане до толкова различни групи.

Забелязват се и по-глобални тенденции. Например политическото разделение е поразително: само 56% от избирателите на републиканската партия са ваксинирани в сравнение с 89% от гласоподавателите на демократите.

В крайна сметка в информационна среда, където традиционните масови медии се борят на фрагментиран медиен пазар и на поляризирана политическа сцена, новите технологии и подходи показват своята ефективност, според Post.

Появяват се доказателства, че темите за свободата, съчетани с доверието в армията и „нашето най-велико поколение“ – с последното се има предвид поколението, което се е сражавало през Втората световна война, могат да работят ефективно в послания, отправени към южняци и консерватори, завършили колеж.

Инфлуенсърите на свой ред се оказват ефективни сред общностите на афроамериканци, с латино- и азиатски произход, а също така и сред религиозните – папата в края на краищата също е нещо като инфлуенсър.

Проучване на Public Good Projects, цитирано от Post, установява, че микро-насочените и по-малки кампании успяват да спечелят позитивни реакции и да отворят място за разумна комуникация, без да привличат купчина от хардкор антиваксъри и тролове.

Подходът с тясно насочените кампании е интересен като стратегия за кампания, която поначало цели да достигне до всички хора, каквато е кампанията за ваксиниране. Вероятно това води до оскъпяване на комуникацията, наред с безспорните ползи, но по-високата цена за контакт в случая изглежда оправдана. За сравнение – предвиденият в България бюджет за кампания в полза на ваксинирането е 10 000 лева.