Дигитално съдържание, което лекува

Майкъл Филипс Московиц, основател и СЕО на AeBeZe Labs, разказва за лечебния потенциал на дигиталното съдържание, за необходимостта от маркировка в диджитъл и за поколението на „дигиталните сираци“.

от Redlink , Източник: Wunderman Thompson Intelligence
AeBeZe Labs Снимка: AeBeZe Labs

най-четени

Защо да се абонирам за redlink?

eксклузивни анализи

пийпълметрични данни

детайлни селекции

помагате на една нова медиа

„Дигиталното съдържание не е просто една история. Това е набор от химически вещества, пакетирани във формата на наратив, с огромен потенциал да лекуват.“ – това казва Майкъл Филипс в интервюто си за Wunderman Thompson.

През последните години прекомерната употреба на социални медии и дигитално съдържание от всякакъв вид редовно се свързват с негативни последствия за психиката - от депресия и тревожност до изолация и затваряне в себе си. Мисията на AeBeZe Labs е да докажат, че всъщност дигиталното съдържание има потенциал да подобри психическото състояние на хората и да ги накара да се чувстват по-добре.

Първата стъпка към преодоляване на негативните последствия обикновено е така наречения „дигитален детокс“, който все повече се приема за неразделна част от общото психическо здраве. Обикновено той се свързва с ограничаване на времето, прекарано със свързани устройства, с апликации, които да ограничават дигиталното потребление или съвсем новото направление на различни практики за усъвършенстване на „дигиталното аз“.

Концепцията на AeBeZe Labs е съвсем различна – те смятат, че с подходящия набор от дигитални емоции, потребителите могат да увеличат емоционалната си устойчивост, да коригират определени поведенчески разстройства и дори да спомогнат за своето психическо здраве, потенциал и щастие. Това се случва чрез биохимически анализ на дигиталното съдържание и определянето му като емоционален „хранителен състав“. В бъдеще, според създателите на тази система, съставките на диджитъл трябва да се учат в училище и разпознават както съставките на храната.

Основанията за това са сериозни. Всеки ден средностатистическият американец е изложен на 12 часа и 7 минути дигитално съдържание или преживяване – очевидно е, че това дава дълбоко отражение върху поведението, психическото здраве, емоционалната устойчивост и общото здравословно състояние. Въпреки това, в училище продължава да се изучава подробно физиология и биология на човека, доста застъпено е и сексуалното възпитание, но никой никъде не учи за основите на дигиталната хигиена, кога, колко и какво е полезно за духа и тялото, как може сами да администрираме поведението си в диджитъл и да направим така, че то да не вреди, а да помага на здравето.

Една добра стъпка в тази посока би било поставянето на знаци или отбелязването на съдържанието в диджитъл с условна маркировка. Това отдавна е прието в киното например, като Нетфликс са разработили в много по-големи детайли тази система за маркиране. Става въпрос не просто за това кое съдържание е неподходящо за деца, съдържа насилие или секс, а нещо повече – как даденото съдържание ще промени начина, по който се чувстваме. Подобна информация, както и всяка детайлна информация, помага за взимане на по-информирани и отговорни решения. Целта е да се разработи нещо като периодична таблица на елементите на дигиталното съдържание. За да се разчете тази периодична таблица не е нужно химическо образование и вникване в спецификите на окситоцина и ендорфина и за кои емоции отговарят те. Нужни са много прости символи, които да бъдат лесно разпознаваеми. И е нужно да има критична маса пъблишъри, готови да се включат и да поемат отговорност за съдържанието, което публикуват и неговия емоционален ефект. В момента, дори в най-сериозните медии базирани на факти, водещите новини са в посока ескалиране на гняв и тревожност.

Последна инстанция винаги ще си остане потребителят – той сам решава както каква храна да си купи, така и какво съдържание да консумира. Цензура в интернет е невъзможна – тоест всяко подобие на цензура би унищожило възможностите на диджитъл да предлага безкрайни възможности за креативност и промени.

На въпроса дали поколенията, за които интернет е неразделна част от живота им от самото им раждане, са по-устойчиви на влияние в диджитъл, Майкъл Филипс еднозначно отговаря не. Децата са физиологично идентични с предишните поколения и дори ако на десет годишна възраст те са натрупали прословутите 10 000 часа практически опит, това не означава, че последствията за психиката и поведението им са различни от тези при възрастните. Според думите на изследователката Джоселин Брюър, така наречените „диджитъл нейтивс“ са всъщност дигитални сираци – те никога не са възпитавани, учени, напътствани или обучавани да взимат отговорни решения онлайн.

Първите стъпки са в посока на групиране на съдържанието, по подобие на жанровете в киното. Така ще може да се сложат етикети на групи съдържание според настроението, което те предизвикват. Впрочем, подобни етикети се виждат вече в научно-фантастичните филми като Към звездите и Интерстелар. Прогнозата на Майкъл Филипс е, че дигиталните етикети ще станат масови в следващите пет до десет години, като първите такива ще могат да се асоциират с видео съдържание след няколко месеца.

Най-смелото предсказание в тази посока е, че ще се създадат „дигитални добавки“, също като хранителните добавки, които ще имат терапевтичен ефект и ще се предписват заедно с конвенционалните лекарства и добавки. И в този смисъл това е едно вероятно разклонение на фармацевтичната индустрия, за което е време да започнат да се подготвят подходящи „разказвачи на истории“ в учебните заведения.