Един от трима българи смята цената за по-важна от устойчивостта при покупка на модни артикули

Консуматорството и свръх-потреблението оставят силно негативен отпечатък върху околната среда. Това е особено валидно и за модната индустрия и най-вече за модните марки, който бълват нови колекции дрехи аксесоари и обувки всеки месец, а някой от тях и на всеки две седмици – т.нар. бърза мода. Само в рамките на 15 години производството на облекло се е удвоило в световен мащаб, а всеки човек си купува средно с около 60% повече текстил. Тъй като производството на облекло показва силен растеж, ако не бъдат предприети допълнителни мерки, прогнозите за 2035 г. са за значителен ръст – около 50% спрямо сега.

В противовес на негативния отпечатък на свръхпотреблението, модната индустрия постепенно се развива в посока преход към кръгова икономика, чиято цел е да създаде трайни и ефективни модели на производство, с минимално потребление на природни и енергийни ресурси. Пътят на тази трансформация извървява на модната индустрия е посредством регулативни, но и социално-отговорни фактори, като все по-осезаемо се дава предимство на устойчивите облекла пред бързооборотните такива. Редица модни марки поставиха устойчивостта на първо място, с което отговарят и на нагласите на своите клиенти по света.

Оказва се обаче, че около една трета от потребителите в България не разбират целия този процес.
Това се налага като извод от проучване, което представя водещата европейска модна търсачка GLAMI. Анкетата е проведена сред 6679 души у нас, а отговорите са на база нагласите за изминалата 2023-а година.

36% от анкетираните са споделили, че бегло отчитат устойчивите и екосъобразни фактори при пазаруването на модни стоки – с приоритет при избора е цената на артикулите, като имено т.нар. „бърза мода“ им предлага.

Какво е бърза мода?

Тя се фокусира върху свръхоборотната конфекция, нискокачествените материали и евтините цени на крайните стоки. Целта е продукцията да отговаря на текущите модни тенденции, но без идеята да се запази във времето. Артикулите са почти за еднократна употреба именно заради малотрайната си изработка, но тъй като са на достъпна цена, се купуват в огромни количества. Те обаче са негодни за рециклиране, а заедно с непродадената стока, която трябва да бъде депонирана и изгорена, са източник на високо замърсяване за околната среда.

В световен мащаб до скоро този тип мода беше силно разпространена, макар но на родна територия е малко позната. Според данни на модата тъсрачка GLAMI, 68% от потребителите в България не са пазарували от сайтове като Shein, Temu и пр., чиито предложения са именно от „бързия“ тип.

Всъщност един от трима българи не е съвсем наясно какво е бърза мода, а един от четирима заявява, че дава приоритет на достъпните цени които бързата мода предлага. Все пак почти 10% са наясно с негативния ѝ екологичен отпечатък и избягват бързата мода, а допълнително още 25% от българите също декларират, че избягва бързата мода заради ниското качество.

Може да се каже, че това е положително сведение за клиентското поведение у нас, но то не е особено показателно за природосъобразните нагласи на българите.1 от четирима българи (24%) споделят, че се считат по-отговорни към околната среда, тъй като пазаруват по-малко модни артикули.

Това обаче се оказва, че не е от чисто екологични съображения, защото на отправен последващ въпрос: „Бихте ли купували повече продукти, ако имахте по-високи финансови възможности?“цели 39% заявяват, че със сигурност биха.

GLAMI споделят възгледа, че далеч не е нужно отговорното поведение да е съпътствано от натоварен бюджет и изоставане от дизайнерските тенденции. Напротив – очертава се все повечеголеми производители от модната индустрия да лансират нови колекции по-рядко, за да поддържат оптималния ритъм на кръговата икономика, а това от своя страна да насърчава потребителите да купуват по-малко и по-качествена стока. Целта е да се осигури една дългосрочна и ефективна перспектива, с жест към околната среда, която обаче зависи от съответните усилия по цялата верига за създаване на стойност.

През 2019 г. ЕК определи текстилната индустрия като приоритетна за въвеждане на мерки за преход към кръгова икономика.Текстилът оставя своя сериозен отпечатък върху природата по два начина – при направата му и при излизането му от употреба. Редица производители започнаха да въвеждат нови технологии, които да намалят използваните ресурси и замърсяването при производство на текстил, но за последните 10 години текстилният отпадък се е увеличил двойно – над 100 000 тона на година се изхвърлят у нас. Затова се търсят други пътища за ненужния текстил, а именно той да бъде събиран и използван отново. Българска Асоциация Кръгов Текстил представиха Доклад за прилагане на кръговата икономика в текстилния сектор в България, в който са пресметнати ползите за природата – например повторната употреба е спестила 1,7 млн. тона въглеродни емисии, които се равняват на отделените въглеродни емисии от 2 милиона автомобили - 3/4 от автопарка в България.