2021 – година на промени

2021 г. ще бъде годината на преход. Следващото нормално ще бъде различно. Това няма да означава връщане към условията, които преобладаваха през 2019 г. Всъщност, според Кевин Снидър и Шубам Сингхал от McKinsey&Company поколенията, които идват след нас, вероятно ще говорят за епохите „преди COVID-19“и „след-COVID-19“, точно както термините „предвоенни“ и „следвоенни“ обикновено се използват за описване на 20-ти век. Те считат, че пандемията ще доведе до "драматично преструктуриране на социалния и икономическия ред в света".

Как бизнесът се приспособява към промените, предизвикани от кризата с COVID-19?
Кризата с COVID-19 създаде императив за компаниите да преконфигурират своите операции и им даде възможност да ги трансформират. Колкото по-успешно го правят, толкова по-голяма производителност се очаква да постигнат в близко бъдеще.

Индуцираните от пандемията промени в поведението на пазаруването променят завинаги потребителския бизнес.
В девет от 13-те основни държави, включени е проучванията на McKinsey, поне две трети от потребителите казват, че са опитали нови начини на пазаруване, 65 или повече процента казват, че възнамеряват да продължат да правят това. Изводът е, че марките, които не са разбрали как да достигнат до потребителите по нови начини, е по-добре да наваксат, или ще изостанат необратимо.

McKinsey очакват най-вече на развиващите се пазари като Бразилия и Индия пандемията да ускори дигиталното пазаруване значително, макар и от по-ниска база. Потребителите в континентална Европа са купували повече онлайн, но не са толкова ентусиазирани като тези във Великобритания и САЩ, за да продължат да го правят и след края на ограниченията. Преминаването към онлайн търговия на дребно е реалност и голяма част от него ще остане и занапред. В Съединените щати се очакваше проникването на електронната търговия през 2019г. да достигне 24% до 2024 г., като само до юли 2020 г. то достигна до 33% от общите продажби на дребно. Казано по друг начин, през първата половина на 2020 г. се наблюдава увеличение на електронната търговия, еквивалентно на това от предходните десет години. В Латинска Америка, където инфраструктурата за плащания и доставка не е толкова добра, електронна търговия се е удвоила от 5 на 10%. В Европа цялостното цифрово приемане е почти универсално (95 процента), в сравнение с 81 процента в началото на пандемията. В нормални времена достигането до това ниво би отнело от две до три години. Поразителното е, че най-голямото увеличение се наблюдава в страни, които преди са били относително предпазливи при пазаруването онлайн. Германия, Румъния и Швейцария например са имали трите най-ниски нива на проникване на онлайн пазаруване преди кризата с COVID-19, като оттогава употребата му се е увеличила съответно с 28, 25 и 18 процентни пункта – значително повече, отколкото на други пазари.

От McKinsey анализират данните малко по-дълбоко и откриват някои предупредителни знаци, като забележимата липса на лоялност към марката сред онлайн купувачите. Може би най-показателното е, че в скорошно проучване на McKinsey, само 60 процента от производителите на потребителските стоки казват, че са умерено подготвени да уловят възможностите за растеж, които електронната търговия създава. Както един изпълнителен директор споделя пред McKinsey:„Когато става въпрос за директна продажба на потребители, ние всъщност не знаем откъде да започнем.“ Това притеснение със сигурност е валидно.

Директната продажба на потребител (DTC) изисква разработването на нови умения, бизнес модели и ценообразуване. Но тенденцията е ясна: много потребители се насочват към потребление онлайн. За да достигнат до тях, компаниите също трябва да се насочат натам.

Ребаланс и смяна на веригите за доставки
Пандемията COVID-19 разкри слабите звена в дългите, сложни вериги за доставки на много компании. Когато една държава или дори само една фабрика затворят временно, липсата на критични компоненти спира цялото производство на компанията. „Никога повече“, зарекоха се топ мениджърите.

Така започна голямото ребалансиране на веригите за доставка. До 2025 г. една четвърт от глобалния износ на стоки, или 4,5 трилиона долара, може да се промени.

След като фирмите започнаха да изучават как работят веригите им за доставка, те осъзнаха три неща. Първо, прекъсванията не са необичайни. Всяка компания може да очаква спиране с продължителност около месец на всеки 7 години. Следователно, подобни шокове далеч не са изненадващи: те са предсказуеми характеристики на бизнеса, рискът от които трябва да се управлява като всеки друг риск. Второ, разликите в разходите между развитите и развиващите се страни се стесняват. В производството компаниите, които възприемат принципите на индустрия 4.0 (което означава прилагане на данни, анализи, взаимодействие човек-машина, усъвършенствана роботика и 3D принтиране), могат да компенсират половината от разликата в разходите за труд между Китай и САЩ. И трето, повечето бизнеси нямат добра представа какво се случва по-надолу в техните вериги за доставки, където под-под-под-изпълнители могат да играят малка, но критични роля за бизнеса. Оттам произхождат и повечето прекъсвания, но две трети от компаниите казват, че не могат да потвърдят непрекъснатостта на бизнес договорености с техните доставчици от първо ниво. С развитието на AI и анализ на данни, компаниите могат да научат повече, за да одитират и да се свържат с цялата си верига за създаване на стойност.

Нито едно от тези неща не означава, че мултинационалните компании ще върнат цялото или по-голямата част от производството си обратно на родните пазари.

Но въпросите за сигурността и устойчивостта означават, че тези компании вероятно ще бъдат по-внимателни относно бизнес казусите за такива решения.

Бъдещето на работата пристигна предсрочно
Глобалният институт McKinsey изчислява, че повече от 20 процента от глобалната работна сила може да работи по-голямата част от времето си извън офиса - и да бъде също толкова ефективна.

Преди кризата с COVID-19 идеята за дистанционна работа беше във въздуха, но не се развиваше бързо. Но пандемията промени това, като десетки милиони хора преминаха към работа от дома си за един ден, в широк спектър от индустрии.
Това се случва не само заради кризата с COVID-19, но и защото напредъкът в автоматизацията и цифровизацията го прави възможно – използването на тези технологии само се е ускорило по време на пандемията.

Има две важни предизвикателства, свързани с прехода към работа извън офиса. Едното е, да се реши ролята на самия офис, който е традиционният център за създаване на корпоративна култура и чувство за принадлежност. Компаниите ще трябва да вземат решения за всичко – от недвижими имоти (Имаме ли нужда от тази сграда, офис или етаж?) до дизайна на работното място (Колко пространство между бюрата?), до обучението и професионалното развитие (Има ли такова нещо като дистанционно наставничество?).

Връщането в офиса не трябва да е въпрос на просто отваряне на вратите му. Вместо това трябва да бъде част от систематично преразглеждане на това какво точно офисът привнася в организацията.

Другото предизвикателство е свързано с адаптиране на работната сила към изискванията на автоматизацията, цифровизацията и други технологии. Това не се отнася само за сектори като банковото дело и телекомуникациите, това е предизвикателство за всички, дори в сектори, които не са свързани с работа от разстояние. През 2018 г. Световният икономически форум изчисли, че повече от половината от служителите ще се нуждаят от значително преквалифициране или повишаване на квалификацията до 2022 г. Данните показват, че преквалифицирането на настоящия персонал има редица предимства пред освобождаването му и търсенето на нови хора. Преквалифицирането обикновено струва по-малко и носи ползи, които надвишават разходите за него. Инвестирането в служители може също да насърчи лоялността, удовлетвореността на клиентите и положителното възприемане на марката.

Цветът на възстановяването е зелен
В целия свят разходите за намаляване на замърсяванията и ползите от устойчивостта на околната среда се признават все повече и повече. Китай, някои от държавите от Персийския залив и Индия инвестират в зелена енергия в мащаб, който преди десетилетие би бил смятан за невероятен.

Правителствените програми за справяне с финансовата криза 2008-2009 г. включваха много малко дейности в областта на климата или околната среда. Този път е различно. Много (макар и в никакъв случай не всички) държави използват своите планове за възстановяване, за да прокарат съществуващите приоритети на политиките в областта на околната среда:

• Европейският съюз планира да посвети около 30 процента от 880- милиардния COVID-19 кризисен план за мерки, свързани с изменението на климата, включително издаването на най-малко 240 милиарда долара „Зелени облигации“;
• През септември 2020 г. Китай обеща да намали своите нетни въглеродни емисии до нула до 2060 г.;
• „Новата Зелена сделка“ на Южна Корея, част от плана си за икономическо възстановяване, инвестира в по-екологична инфраструктура и технологии с посочената цел за нулеви нетни емисии до 2050 г;
• Нигерия планира да премахне субсидиите за изкопаеми горива и да инсталира системи за слънчева енергия за около 25 милиона души.

Императивът за бизнеса е ясен по два фронта. Първо, бизнесът трябва да отговори на опасенията на инвеститорите за устойчивост. Възможно е, макар и спекулативно, кризата COVID-19 да предсказва как може да изглежда една климатична криза: системна, бързо движеща се, широкообхватна и глобална. Следователно има повод бизнесът да предприеме действия за ограничаване на своите климатични рискове, например като направи капиталовите си инвестиции по-устойчиви за климата или диверсифицира веригите си на доставки.

По-важното е, че възможностите за растеж, които една зелена икономика предвещава, могат да бъдат значителни. BlackRock- глобална инвестиционна компания с управлявани активи от около 7 трилиона долара, отбелязва в своята глобална прогноза за 2021 г., че „противно на предишния консенсус“ се очаква, че преминаването към устойчивост ще „спомогне за повишаване на възвръщаемостта“ и че „Тектоничната промяна към устойчиво инвестиране се ускорява.“

Възможностите за зелен растеж изобилстват в масивни сектори като енергетиката, мобилността и селското стопанство. Точно както компаниите от цифровата икономика засилиха възвръщаемостта на фондовите пазари през последните няколко десетилетия, така и компаниите със зелени технологии биха могли да играят тази роля през следващите десетилетия.

COVID-19 предизвика икономическа и човешка катастрофа, която все още не е приключила. С началото на разпространението на ваксините е възможно да се зароди и предпазлив оптимизъм, че „новото нормално“ ще се появи тази или следващата година. И McKinsey&Company вярват, че в известен смисъл „новото нормално“ може и да бъде по-добро.

При добро ръководство както от страна на бизнеса, така и от правителствата, промените, описани по-горе - в производителността, екологичния растеж, медицинските иновации и устойчивостта - биха могли да осигурят трайна основа за просперитет в дългосрочен план.