Carbonomics 2.0 – от пречистване на въздуха до фотосинтетични дрехи

Нарастваща тенденция е обещанието от различни бизнеси да намалят или изцяло премахнат своите въглеродни емисии с помощта на инвестиции, наречени carbonomics (дума, съставена от английските думи за въглероден двуокис и икономика), като някои - като Unilever, Amazon и Microsoft - дори стартират свои собствени климатични фондове за ускоряване и окрупняване на най-обещаващите технологични решения.

Една идея, която придобива разпространение е директното улавяне на въздуха (DAC), което засмуква въздуха и премахва CO2. През септември 2021 г. канадската компания за чиста енергия Carbon Engineering ще започне работа от своя прототип на DAC завод в Скуамиш, Британска Колумбия, премахвайки кубичен тон CO2 от въздуха годишно. В крайна сметка компанията се надява да увеличи това до 1 милион кубични тона годишно. Други компании също работят по DAC, включително швейцарската компания Climeworks, която в момента управлява 15 централи в цяла Европа и базираната в Ню Йорк Global Thermostat, която има прототипи на DAC заводи в Калифорния.

DAC е скъп процес и изследователите прогнозират, че може да трябват хиляди съоръжения от този тип. И все пак такива решения могат да бъдат от съществено значение. Според Световния институт за ресурсите, повечето климатични модели залагат премахването на милиарди кубични тона CO2 до 2050 г., като същевременно се намаляват емисиите.

За хората, желаещи да направят всичко, за да намалят личните си емисии, понятието „живи дрехи“ може да го направи толкова лесно, колкото обличането на всяка тениска. Базираната в Лондон Post Carbon Lab разработва фотосинтетично живо покритие за дрехи. Произведено от водорасли и цианобактерии, то абсорбира въглеродния двуокис и отделя кислород. Както съоснователят Диан-Джен Лин обяснява пред The ​​Guardian тениска, изработена от един квадратен метър покрит материал, може да произведе толкова кислород, колкото шестгодишен дъб. Стартиращата компания работи за комерсиализиране на покритието, което в бъдеще може да се нанася върху множество продукти, от чадъри до навеси.

Канадско-иранският мултидисциплинарен дизайнер Roya Aghighi също разработва фотосинтетични тъкани на основата на водорасли. След успешно доказателство за ефективността на концепцията през 2018 г., тя работи по втори кръг от изследвания с базираната в Холандия лаборатория за разработка на материали в Технологичния университет в Делфт. Проектът, наречен Biogarmentry: Living Textiles, е подкрепен от канадската марка за спортни облекла Lululemon и би могъл да бъде търговски жизнеспособен след пет до седем години.