Аналогов маркетинг – когато Били Айлиш издаде касетка

„Благодаря ти, че слушаш спотифай! Не, наистина, защото можеше да си пуснеш плоча или касетка…“ – нещо такова гласи една скорошна доста глупава автореклама на Spotify, но в нея има известна истина. Оставяйки настрана факта, че по време на карантината ползването на платформата в Европа е намаляло (по данни на самия Spotify), любовта към старите, „аналогови“ музикални носители напоследък расте с бързи темпове.

Умората от интернет

Желанието да се откъснем поне за малко от мрежата и да се докоснем до нещо без посредничеството на екран, е в основата на възраждащата се любов към вече изчезнали звуконосители. Това твърди в анализа си Wunderman Thompson. В момента има цели поколения меломани, които не помнят нищо освен стрийминг услугите или CD плейъри в най-добрия случай. За тях ренесансът на плочите или касетките е пътуване с машина на времето – първата им среща с касетка като нищо е във филма „Пазители на галактиката“.

Добре дошли на винил феста

Плочите се възраждат в музикалната индустрия от десетина години насам, като в последните две-три това се вижда и в България. Миналата година през април се състоя вторият винил фест на Женския пазар, съпроводен с изложба на обложки, тази година карантината попречи да има и трети. Продажбите на музика на физически носители растат, като по данни на Българската асоциация на музикалните продуценти през изминалата година ръстът в България е 14% само за първото полугодие. Винилите са единствените физически носители на музика, чийто дял и обем в продажбите расте от година на година. Според списание Rolling Stones в края на миналата година те са наравно с дисковете, като се очаква скоро да ги изпреварят. Това изисква и подходяща „ретро“ комуникация. На снимката по-долу е външна реклама на новия албум на Coldplay, само че направена по най-старомоден начин - като рисунка на стената.

Погледнахте ли в пощенската си кутия

Някъде между обявите за продажба на стари фризери и на бали сено във вестници като Sydney Morning Herald и North Wales Daily Post, през миналия ноември се появява скромна обява без илюстрации, която съобщава, че на 22-ри същия месец предстои да излезе новият албум на Coldplay. Част от феновете на групата научават новината от специално адресирани пощенски картички, пуснати по нормалната, конвенционална поща.
Същите методи ползва и Том Йорк, солистът на Radiohead, за да анонсира излизането на новия си албум. Очаквано, той стига доста по-далече, като разлепва в метрото на Лондон и по телефонните кабини обява с телефонен номер, на който отговаря телефонен секретар с енигматично съобщение, съдържащо името на албума.

Що е то анемоя

Coldplay впрочем издават албума си и на касетка. Същото прави Мадона, изобщо според статия в Guardianот ноември миналата година, продажбите на касетки са достигнали най-високите си нива от 2004 година насам. Тук се нарежда и Били Айлиш, която дори не е била родена, когато касетките са били в апогея си, както впрочем и никой от феновете ѝ. Дебютният ѝ албум When We All Fall Asleep, Where Do We Go? има лимитирано издание на касетка в различни цветове, едната от които е зелена и свети в тъмното. Не може да се отрече, че това има силен „инстаграмабъл“ ефект и едва ли трябва да се разглежда само като реверанс към аналоговите носители.

В крайна сметка е най-вероятно феновете на Били, както и на всички гореизброени, да си купят касетка, без никога да имат касетофон, и да продължат да слушат албумите в Spotify, както и досега. Винила, касетките, всичко това е просто форма на носталгия към едно време, което никой от тях не помни и затова може да си представя романтично колкото си иска. Анемоя – така се нарича носталгията към времената, в които дори не сме живели. У нас тя се шири в сфери далеч от музиката и е въпрос на време да се появи и съответния аналогов маркетинг, за който със сигурност ще прочетем най-напред във фейсбук.