Аналогов маркетинг – когато Били Айлиш издаде касетка

Нуждата от преживявания без дисплей развива пазара на аналогови носители на информация. Музикантите са най-смели в опитите си да достигнат до почитателите си по нов начин. Носталгия по времето, в което не сме живели, определя посоките на аналоговия маркетинг

от Вяра
Аналогов маркетинг – когато Били Айлиш издаде касетка

най-четени

Защо да се абонирам за redlink?

eксклузивни анализи

пийпълметрични данни

детайлни селекции

помагате на една нова медиа

„Благодаря ти, че слушаш спотифай! Не, наистина, защото можеше да си пуснеш плоча или касетка…“ – нещо такова гласи една скорошна доста глупава автореклама на Spotify, но в нея има известна истина. Оставяйки настрана факта, че по време на карантината ползването на платформата в Европа е намаляло (по данни на самия Spotify), любовта към старите, „аналогови“ музикални носители напоследък расте с бързи темпове.

Умората от интернет

Желанието да се откъснем поне за малко от мрежата и да се докоснем до нещо без посредничеството на екран, е в основата на възраждащата се любов към вече изчезнали звуконосители. Това твърди в анализа си Wunderman Thompson. В момента има цели поколения меломани, които не помнят нищо освен стрийминг услугите или CD плейъри в най-добрия случай. За тях ренесансът на плочите или касетките е пътуване с машина на времето – първата им среща с касетка като нищо е във филма „Пазители на галактиката“.

Добре дошли на винил феста

Плочите се възраждат в музикалната индустрия от десетина години насам, като в последните две-три това се вижда и в България. Миналата година през април се състоя вторият винил фест на Женския пазар, съпроводен с изложба на обложки, тази година карантината попречи да има и трети. Продажбите на музика на физически носители растат, като по данни на Българската асоциация на музикалните продуценти през изминалата година ръстът в България е 14% само за първото полугодие. Винилите са единствените физически носители на музика, чийто дял и обем в продажбите расте от година на година. Според списание Rolling Stones в края на миналата година те са наравно с дисковете, като се очаква скоро да ги изпреварят. Това изисква и подходяща „ретро“ комуникация. На снимката по-долу е външна реклама на новия албум на Coldplay, само че направена по най-старомоден начин - като рисунка на стената.

Погледнахте ли в пощенската си кутия

Някъде между обявите за продажба на стари фризери и на бали сено във вестници като Sydney Morning Herald и North Wales Daily Post, през миналия ноември се появява скромна обява без илюстрации, която съобщава, че на 22-ри същия месец предстои да излезе новият албум на Coldplay. Част от феновете на групата научават новината от специално адресирани пощенски картички, пуснати по нормалната, конвенционална поща.
Същите методи ползва и Том Йорк, солистът на Radiohead, за да анонсира излизането на новия си албум. Очаквано, той стига доста по-далече, като разлепва в метрото на Лондон и по телефонните кабини обява с телефонен номер, на който отговаря телефонен секретар с енигматично съобщение, съдържащо името на албума.

Що е то анемоя

Coldplay впрочем издават албума си и на касетка. Същото прави Мадона, изобщо според статия в Guardianот ноември миналата година, продажбите на касетки са достигнали най-високите си нива от 2004 година насам. Тук се нарежда и Били Айлиш, която дори не е била родена, когато касетките са били в апогея си, както впрочем и никой от феновете ѝ. Дебютният ѝ албум When We All Fall Asleep, Where Do We Go? има лимитирано издание на касетка в различни цветове, едната от които е зелена и свети в тъмното. Не може да се отрече, че това има силен „инстаграмабъл“ ефект и едва ли трябва да се разглежда само като реверанс към аналоговите носители.


В крайна сметка е най-вероятно феновете на Били, както и на всички гореизброени, да си купят касетка, без никога да имат касетофон, и да продължат да слушат албумите в Spotify, както и досега. Винила, касетките, всичко това е просто форма на носталгия към едно време, което никой от тях не помни и затова може да си представя романтично колкото си иска. Анемоя – така се нарича носталгията към времената, в които дори не сме живели. У нас тя се шири в сфери далеч от музиката и е въпрос на време да се появи и съответния аналогов маркетинг, за който със сигурност ще прочетем най-напред във фейсбук.