5 тенденции в пътуванията в пост-Covid света

След една година пандемия, в царящата несигурност, прекъсвана от кратки моменти привидна стабилност, е трудно да се спекулира с бъдещето на пътуванията. Ще излезем ли бързо отвъд четирите стени на дома, които през изминалата година се превърнаха и в плажна ваканция и в дестинация за сняг и в градски уикенд някъде надалеч? Или ще излезем отново в широкия свят предпазливо и неуверено?

Без съмнение, възстановяването на пътуванията ще бъде комбинация от двете. По-долу Елсбет Рос, Global Consulting Partner в Ogilvy Consulting New York очертава 5 тенденции за пътуванията, които очаква да се прояват през следващата година.

1. Нова дефиниция на bleisure пътуванията (комбинация от бизнес и удоволствия).
С дефицита на редовни бизнес пътници, благодарение на ограниченията за пътуване и преминаването към онлайн срещи, дестинациите ще преследват новата кохорта от „дигитални номади“. Преди пандемията това бяха предимно млади, самотни пътници от технологичната индустрия, но пост-пандемията вероятно ще обхване по-широки демографски групи, включително млади семейства и възрастни двойки.

Ролята на дестинацията е да вдъхновява работещите от дистанция. За да бъдат привлечени тези нови пътници, които не са просто туристи, но няма и да се преместят за постоянно е необходим хибрид от брандиране на мястото и брандиране на дестинацията. Маркетингът трябва да осигури паралелни пътища, създавайки шум около място, което ще мотивира номадите да се преместят там, но също така и да предлага последователни стимули за да останат възможно най-дълго, след като са стигнали там.

Този нов модел на пътуване отваря възможности за „бунтовнически градове“ – места като Атина, Дакар, Меделин, Бризбейн и Ченгду, да излязат от сянката си на дестинациите с по-висок профил и да се утвърдят като „ренегатски“ дестинации. С богата си култура и високото качество на живот, те предлагат по-добра стойност и репутация на дестинация „извън пътя“, за разлика от обичайните заподозрени като Париж, Ню Йорк и Берлин.

За луксозния сегмент на тези дестинации, мрежите „от уста на уста“ ще бъдат от ключово значение. С подхранената от пандемията реакция срещу инфлуенсърите в категорията и натрапчивия лукс, в момент в който по-голямата част от света беше затворена и се тревожеше за следващата си заплата, базирани на „само с покана“ микрообщности, които летят под радара, ще бъде новият вид на луксозните пътувания.

2. „Стейкешъните“ (ваканциите близо до дома) ще останат.
Пандемията принуди много дестинации да изместят фокуса си от международните туристи към местните жители. Тази тенденция се очерта още преди пандемията, тъй като хората все повече търсят по-устойчиви пътувания с по-малко въздействие върху околната среда. Но пандемията накара повече хора и от повече сегменти туристи да гледат на пътуванията в страната като на възможна опция.

Когато евтините пакетни почивки станаха невъзможни, икономичните и средна класа туристи установиха, че парите им стигат за много повече неща в местните дестинации, а луксозните пътници намериха нова ниша в първокласните луксозни и малки бутикови хотели в страните си.

Тенденцията на „транслокални туристи“ стартира много преди пандемията, като хотелите вече се опитваха да диверсифицират своите потоци на приходи и да се борят с AirBnb и подобните му, като привличат местните туристи да им гостуват. Днес те вече възприемат местните жители не само като посетители на ресторантите и баровете, но и като много желани гости. Нови услуги като приключенски обиколки в града и преживявания, базирани на местоположение (бране на ябълки, предствете си!) отразяват това.

Традиционните „стейкейшън“ дейности, като къмпинг или каравани, ще станат още по-престижни, тъй като хората свикват с това да изследват дестинации по-близо до дома им.

3. Стратегии на дестинациите за диверсификация и „План Б“.
По време на пандемията компаниите от индустрията на пътуванията трябваше да се пренасочат и диверсифицират, тъй като традиционните им потоци от приходи бяха сериозно ударени. Добър пример е програмата на флагманските изби на American Airlines: абонаментна програма за вино, стартирана, когато полетите бяха прекратени. С толкова много несигурност около траекторията на разпространение на вируса и периода на икономическо възстановяване, стадионите, конферентните центрове и други дестинации се нуждаят от резервни планове, вградени в техните бизнес модели. Те трябва да са готови да се пренасочат мигновено.

Това може да засили технологичните им възможности, така че да могат лесно да преминат от присъствена към онлайн форма, или пък може да разшири техните марки и услуги към по-лесни за пандемия дейности.

За да процъфтяват, дестинациите също ще трябва да адресират и поемат за своя сметка несигурността на потребителите, като предоставят ясни правила за възстановяване на авансово платени суми и да имат ясни планове какво следва, ако обстоятелствата се променят. Видяхме как карантинните протоколи се отразяват върху брандирането на места. St.Barts се превърна в новата гореща дестинация на знаменитостите благодарение на свободата на движение, базирана на интензивно тестване.

View this post on Instagram

A post shared by Chuck & Wilson (@thequarantinecanteen_nz)

Места като Нова Зеландия или Хонконг, с много строги карантини изисквания към влизащите в страната пък, станаха Instagram-известни с карантинната си кухня.

4. Антисоциални анти-туристи
Много хора очакват, че след като карантините бъдат премахнати, пътниците ще искат отново да се видят с приятелите и семействата си. Но в пандемията пътуването се превърна в нещо повече от това да видиш с човек или да посетиш известна забележителност.

Хората се интересуват от сензорни пътувания - липсват им гледките, звуците и миризмите, а не само кой или какво виждаме, когато стигнем там. С лишаването от нови сензорни преживявания по време на локдауните, можем да очакваме и едно ново ниво на себепознаване да се появи като тенденция в пътуванията.

Eфемерните хотели (хотел, който е само на определено място само за определен период от време), съзерцателните пространства или места, които предлагат пълно уединение, са част от тази тенденция.

5. Пътуването е противоотровата.
Преди пандемията някои сектори от туристическата индустрия се заеха в своя маркетинг със социалното разделение и други социални проблеми. Но докато светът започва да се лекува от пандемията, а може би и от разделенията, които белязаха последните няколко години, самите дестинации осъзнават, че трябва да имат по-голямо задълбочаване в големите социални проблеми. Добър пример са кампаниите на VisitPortugal „Това съм Аз, утре “ и „Не мога да пропусна надежда “.

В началото на пандемията от COVID-19, португалският борд за туризъм промени маркетинговото си съобщение от #CantSkipPortugal на #CantSkipHope. Португалският туристически борд създаде специално онлайн видео, с което показа на туристите и работещите в туристическата индустрия и португалската общественост, че този момент е времето „да направим пауза, да пренасочим вниманието си и да обединим усилията си, за да можем да продължим напред.“

VisitPortugal пусна вдъхновяващо послание към туристие от Обединеното кралство под формата на вдъхновяващо видео в YouTube, което призовава за фокус върху отговорния и устойчив туризъм през 2021 г. Посланието #CantSkipTomorrow, предадено от малко дете, приемащо личността на „утре“, е призив за откриване на нови начини за пътуване, обвързани с колективната съвест, за да защитим това, което ни е дадено от природата.

Никога преди и никога в такъв колективен мащаб, пътуванията и дестинациите не са били необходими като лекарство.