Туризъм по цехове и фабрики

Индустриалният туризъм не е ново явление, но през 2026 г. той придобива нов облик в Китай. Туристи и пътешественици все по-често се насочват към заводи за електромобили, центрове за роботика и предприятия за хранителни продукти, за да наблюдават автоматизацията в действие, да научат как се произвеждат стоките и в някои случаи – да участват в практически работилници.

През юли агенция „Синхуа“ съобщава, че търсенията на термини като „посещение на завод“, „завод за автомобили“ и „корабостроителница“ са нараснали 2,3 пъти спрямо предходния месец, докато интересът към организирани посещения с образователна цел в промишлени обекти се е увеличил с над 50% на годишна база. Прогнозите в сектора сочат, че до 2029 г. пазарът на индустриален туризъм в Китай може да надхвърли 300 милиарда юана (около 38,5 милиарда евро).

Основната атракция е „Хиперзаводът“ (Hyperfactory) за електромобили на Xiaomi в Пекин. Със своята площ от 718 000 квадратни метра и стотици роботизирани ръце, заводът е станал толкова популярен, че местата за посещение от широката публика се разпределят чрез жребий. От отварянето му за посетители досега той е приел над 250 000 души, като за някои от туровете търсенето достига хиляди кандидати за ограничен брой места. Вътре посетителите наблюдават силно автоматизирани производствени процеси – включително работата на гигантски машини за леене под налягане и сглобяването на автомобили – превръщайки индустриалната ефективност в истинско зрелище.

Други производители създават по-достъпни версии на това преживяване. По-рано тази година XPeng отваря за широката публика своите производствени бази и централата си в Гуанджоу за обиколки, посветени на изкуствения интелект, като предоставя на посетителите възможност да видят отблизо електромобили, роботи и технологии за летящи автомобили. В Шенян компанията BMW Brilliance отваря заводите си за ученици през лятото, докато центърът „COFCO Coca-Cola World“ позволява на семействата да наблюдават процесите на пълнене, затваряне, етикетиране и опаковане през панорамни стъклени стени. Атракцията има както визуален, така и образователен характер - някои обекти предлагат практически занимания, работилници за изработка на продукти и програми за деца в сферата на STEM (наука, технологии, инженерство и математика).

Това разрастване вече се насърчава и на най-високо държавно ниво. През май седем китайски правителствени ведомства съвместно издават насоки, призоваващи за по-активно развитие на индустриалния туризъм в сектори, вариращи от аерокосмическата индустрия и корабостроенето до роботиката, текстилната промишленост и преработката на храни. Политиката изрично насърчава създаването на по-богати туристически продукти и образователни инициативи, което е сигнал, че достъпът до заводите се превръща в част от официалното туристическо предлагане на Китай, а не просто в епизодичен „ден на отворените врати“ на дадена компания.

Явлението започва да привлича и съвсем различен тип посетители - чуждестранни ръководители и инвеститори. През септември агенция „Ройтерс“ съобщава, че чуждестранни предприемачи, технологични специалисти и инвестиционни лидери се включват в специализирани опознавателни обиколки на китайски заводи, като цената на някои петдневни програми достига 13 000 евро. Роботиката, изкуственият интелект и производството на електромобили се превръщат в самостоятелни поводи за пътуване, особено за посетители, които искат да разберат как Китай мащабира внедряването на нови технологии.

Новото тук е промяната в начина, по който се възприема самото производство. За поколение, свикнало да смята заводите за отдалечени и затворени пространства, съвременната производствена линия се представя като нещо футуристично, фотогенично и интерактивно. Роботизираните ръце, гигантските преси и цеховете, в които почти липсва човешко присъствие, създават усещане за технологичен спектакъл, каквото някога се е свързвало предимно с научните музеи или тематичните паркове.

Лиу Бойинг, доцент във Факултета по архитектура към университета „Цинхуа“, заявява пред CGTN, че посещението на „умни“ фабрики позволява на хората да си представят реалните мащаби на китайския напредък във високотехнологичното производство, което помага за промяна на остарелите представи за етикета „Произведено в Китай“. За брандовете отварянето на вратите на заводите може да постигне нещо повече от просто забавление. Това превръща производствения процес в разказване на история, предоставя на потребителите видимо доказателство за качество и иновации и прави производството част от преживяването, свързано с марката. В Китай етикетът „Произведено в Китай“ все повече се превръща в нещо, чието създаване посетителите искат да видят на живо.