Соматичен уелнес

Връзката ум-тяло е установена отдавна, но днес тя претърпява промени поради развитието на дигиталните устройства, които могат да предоставят повече информация за нашите тела, отколкото когато и да било. Понякога това създава усещането, че тази зависимост е за сметка на умението да разчитаме сигналите от собственото си тяло. Противоположната идея на тази загуба на връзка с тялото е соматичното здраве, което акцентира върху вниманието към това как тялото изразява емоции, преживявания, мисли и чувства.

Harvard Health Publishing към Harvard Medical School описва соматичната терапия като „лечение, фокусирано върху тялото и върху това как емоциите се проявяват в него“, обяснявайки, че „соматичните терапии приемат, че тялото ни задържа и изразява преживявания и емоции, а травматичните събития или неразрешените емоционални проблеми могат да останат „в капан“ вътре в него“. Тази идея набира все по-голяма популярност, както се вижда от близо 18 000 публикации за #somatictherapy в TikTok и над 195 000 в Instagram към 18 септември.

Това движение е на границата на мейнстрийма от известно време, като мнозина сочат публикацията от 2014 г. на Bessel van der Kolk – The Body Keeps the Score – която описва как травмата може да се съхранява в тялото, като първата стъпка към популяризирането на соматичните терапии и техния акцент върху движението за справяне с травмата.

Друг начин, по който слушането на собственото тяло се проявява, е чрез практиката на интуитивното хранене, което според The Guardian „се основава на идеята, че тялото ви вече знае точно от какво има нужда“ и се появява като реакция на ограниченията на диетичната култура.

Една от популяризаторките на движението е Nahid de Belgeonne – авторка, преподавателка по соматично движение и учителка по дишане и йога, която през 2024 г. публикува „Soothe: Книгата, за която вашата нервна система копнее“. Soothe разглежда как да върнем тялото си в баланс чрез движение и дишане.

De Belgeonne споделя пред VML Intelligence, че вярва, че хората се обръщат към соматичното здраве и терапии, защото „са изпробвали всичко и то не работи“. Тя обяснява: „Мисля, че повечето хора се опитват да подобрят благосъстоянието си чрез разума, който е само малка част от личността… Хората четат неща и се опитват да ги приложат към себе си, но за това се изисква много сила на волята, за да променят поведението си, а така поведението не се променя. Поведението се променя, когато използваме цялата си личност.“

Ключовият елемент в метода на de Belgeonne е идеята за интероцепцията, която тя описва като „слушане на сигналите... идващи от вашето тяло към мозъка“. Според нея начинът, по който интерпретирате тези сигнали, „може с течение на времето да ви помогне да управлявате всички симптоми – от стрес до безпокойство... защото всички те са заучено поведение“.

Докато de Belgeonne казва, че не е против технологиите – „те са наистина добър начин да разберете себе си малко по-добре“ – тя отбелязва, че „в ерата на информацията ние сме много добри в събирането на данни за съдържанието, но не сме много добри в приложението му. Не знаем какво да правим с него“.

Осъзнаването как да успокояваме нервната си система може да бъде от решаващо значение за общото здраве, посочва тя, като отбелязва ролята на хормона на стреса кортизол при възпаленията в тялото. „Когато сте в тревожно състояние, нивото на кортизола, който е вашият хормон на стреса, се повишава. И най-доброто, което можете да направите със стреса, е да го освободите от тялото.“ Докато в миналото стресът е служил на тялото, за да се подготви за бягство от опасност, днес „като цяло сме склонни да седим пред компютъра и просто да затъваме все повече и повече в тези видими заплахи, без да предприемаме действие. Това води до възпаления в тялото.“

De Belgeonne препоръчва въвеждането на „микропрактики“ през деня, за да се свържете с тялото си и да намалите стреса. Те могат да бъдат толкова прости, колкото „да се отдалечите от бюрото, да затворите очи и да дишате за шест секунди навътре и шест секунди навън и след това да направите нещо, което не е толкова стимулиращо за мозъка“, казва тя. В днешния свят на постоянен поток от информация „светът се е променил. И ние трябва да станем пазители на нашата нервна система.“

Нарастващата популярност на соматичния уелнес е най-новият израз на връзката между ума и тялото, която пленява колективното въображение. Увеличаващият се брой последователи на тези основани на тялото практики показва, че в един все по-дигитален свят хората са привлечени от идеята да се настроят към собствената си интуиция.