Лицето е новият пръстов отпечатък

Системата Global entry на американските летища вече работи по опростен модел. Ако до миналата година бързата проверка е започвала със сканиране на паспорта и пръстов отпечатък, то сега всичко се прави със сканиране на лицето и по снимката на екрана моментално се изписва всичко – паспортни данни, номер на полета.

Удобството и бързината на лицевото разпознаване са големи, но притесненията – също. На летището пътниците очакват да бъдат проверявани и разпознати. Но този процес с все по-голяма вероятност се случва и в моменти, когато изобщо не предполагаме – камерите на пътна полиция, на банкоматите. Големите вериги магазини в САЩ като Уолмарт и Сакс използват технологии за разпознаване на лица, за да сканират за крадци в магазините, съществува дори софтуер, който се използва от църквите, за да следи посещенията на миряните.

Съвременният обитател на дигиталната реалност осъзнава, че лицето му се появява на безброй места – в социалните мрежи, месинджър, на камерата на телефона, на камерите по улиците и учрежденията, но свързани в една система на изображенията в крайна сметка се оказва, че всеки час на денонощието и всяко действие се проследяват и са известни до последната подробност.

Време е за тъмни очила. Нещо повече – след като десетилетия наред модата е променяла силуета и е помагала да изглежда, че имаме тялото, за което мечтаем, вече е време да се помисли и за това как можем да променим лицето си. Най-новите тенденции са в посока не да имаме красиво лице, а да имаме различно лице.

На ревюто на модна къща Balenciaga с колекцията Пролет 2020, дизайнерът Демна Гвасалия кани гримьорката Инге Грогнард и тя променя моделите като скулптурира лицата им с допълнителни изкуствени скули. Известен със своите прекалено големи подплънки, Гвасалия казва – ако някой ден не ви се иска да промените с подплънки линията на раменете или бюста си, може би ще предпочетете да сложите изкуствени скули или изкуствени устни.

Новата посока в козметиката изглежда е тази и това е голямо предизвикателство – вече е трудно да се направи революция с облекло, но възможността да променим лицето си може да е шанс за сериозна промяна. Традиционно модата отговаря за сбъднатите фантазии и промяната към един мечтан образ – днес този образ може да има различна форма на лицето и да е неразпознаваем от съответните устройства.

В същата посока работи и художникът Адам Харви, който разработва тъкани, които създават визуален шум или ореол, който пречи на електронните устройства да заснемат лицето на човека, облечен с дреха от такъв материал – нарича се HyperFace.

Засега разработките са още в процес на изпитание, но посоката е ясна – в епохата на все по-голям и повсеместен контрол да можем да си позволим поне няколко часа анонимност и свобода.