Използването на изкуствен интелект по света и у нас

Поручването проследява използването на изкуствен интелект по география, пол и предназначение, като обръща внимание на различията и общите тенденции. Склонността към използване на инструменти с изкуствен интелект (AI) при проучване на потенциални покупки варира значително в зависимост от географския регион. В горния край на скалата се вижда, че повече от половината пълнолетни интернет потребители в Нигерия (51,3%) споделят, че използват инструменти с AI, за да проучват потенциални покупки, докато същото важи за около 4 от всеки 10 израелци (39,9%). Наблюдават се също така високи нива на използване на AI за проучване на марки и в други държави от Близкия изток – над 1 от всеки 3 анкетирани в Египет (37,0%), Саудитска Арабия (33,8%) и ОАЕ (33,4%) посочват този канал. В другия край на спектъра ситуацията е коренно различна: едва 10,7% от пълнолетните потребители в Япония заявяват, че използват изкуствен интелект, когато оценяват марки и обмислят покупки. Нивата на използване са сравнително ниски и в по-голямата част от Европа и Северна Америка, като в много от тези държави показателите остават значително под 20%.

България, с резултат 24,7% е малко под средната стойност за целия свят (26%) и е между Унгария и Чили. Позицията ѝ е на 24-то място, като преди нея има само пет европейски държави с по-високи нива на използване на AI.

Разгледани през демографски показатели е интересно да се отбележи, че вероятността мъжете да използват изкуствен интелект за проучване на потенциални покупки е по-голяма, отколкото при жените. Сред участниците в глобалното проучване на GWI, 27,6% от мъжете посочват, че използват изкуствен интелект за проучване на марки, в сравнение с 24,3% от жените. Нещо повече – тази разлика се наблюдава във всички възрастови групи, въпреки че жените по-често от мъжете заявяват, че извършват онлайн проучване (чрез какъвто и да е дигитален канал), преди да направят покупка.

Manochi установява чрез поредица от собствени проучвания относно това как хората реално използват изкуствения интелект при подготовката за покупка, че повечето потребители все още не са достигнали етапа, в който да делегират вземането на решения на AI – да не говорим за възлагането на самите трансакции на напълно автономни агенти. Всъщност, участниците в проучванията все още участват активно в процеса на проучване на марки и подбор на конкретни продукти, макар и да разчитат все повече на инструменти с изкуствен интелект, които им помагат да се ориентират сред многобройните възможности.

В по-широк план, изследванията на Manochi показват също, че начинът, по който хората използват AI се променя динамично, като различните потребители често прилагат коренно различни подходи при проучването на определена продуктова категория или при подготовката за покупка. Проучването на потенциални покупки обаче е само едно от многото приложения, които хората са намерили за изкуствения интелект (ИИ), а и не е водещият мотив за използването му.

Всъщност, подобно на тенденциите при използването на интернет като цяло, „намирането на информация“ се посочва най-често като причина за използване на инструменти с изкуствен интелект. Данните от най-новото проучване на GWI показват, че независимо от географския регион или демографските характеристики, над 6 от всеки 10 активни потребители на AI прибягват до тези инструменти именно с тази цел (60,4%). България е доста напред по този показател – на десето място – с резултат от 69,5%.

На второ място в света, с 40,6%, се нарежда „получаването на съвети по различни проблеми“. Това е особено интересен резултат, тъй като помага да се разбере как хората възприемат ролята на изкуствения интелект в живота си.

„Ученето или усъвършенстването на умения“ заема трето място сред посочените в анкетата на GWI опции, като 38,4% от активните потребители на AI определят това като основна причина за използването му.

Интересно е също да се отбележи, че над една четвърт от потребителите посочват „забавлението“ като една от основните причини, поради които използват тези инструменти днес. При по-внимателно разглеждане се оказва, че едно от най-значимите открития в данните на GWI е, че мотивите за използване на изкуствен интелект варират значително в зависимост от географското положение.

Например вероятността активните потребители на AI в Саудитска Арабия да използват технологията за проследяване или подобряване на здравето и благосъстоянието си е повече от два пъти по-голяма, отколкото при техните връстници в Дания (съответно 29,1% срещу 13,6%). По същия начин, потребителите на AI в Мароко използват технологията за развлечение повече от три пъти по-често в сравнение с потребителите в Полша (40,1% срещу 13,2%). Потребителите на AI в Китай значително по-често посочват като причини получаването на персонализирани препоръки, управлението на здравето и благосъстоянието, както и използването на ИИ за спестяване на време и повишаване на ефективността.

Относителната значимост на използването на изкуствен интелект за получаване на съвети по различни проблеми е ясно видима и в други масиви от данни. Например най-новото проучване „AI in the Wild“ („ИИ в реална среда“), проведено от Марк Зао-Сандърс и Сара Биук показва, че „терапията и общуването“ остават основната сфера, в която хората използват AI. Нещо повече, в анализа на тазгодишните данни Зао-Сандърс и Биук отбелязват, че тази дейност продължава да набира скорост: „Тази година открихме над 1400 записа, свързани с „терапия и общуване“, което представлява 11% от нашия масив от данни – ръст спрямо 5% през миналата година. Следователно се наблюдава бърз растеж както в абсолютни, така и в относителни стойности.“