най-четени
eксклузивни анализи
пийпълметрични данни
детайлни селекции
помагате на една нова медиа
В края на октомври нещо странно се случи в турската телевизия. Без особени обяснения, между 29 октомври и 3 ноември нови епизоди на десет сериала не бяха излъчени.
Въпросът в заглавието звучи драматично, но отговорът е прозаичен. Телевизията продава аудитория на рекламодатели, а сериалите са начинът да я събере пред екрана. Тази аудитория изтича. Икономиката, която трябва да я купи, се свива. Когато двете неща се случват едновременно, моделът се разпада много бързо.
Колко големи са турските сериали
Сериалите се гледат от почти милиард души в 170 държави. Съдбата им обаче се решава от няколко хиляди домакинства в Турция. Тя е третият най-голям износител на сериали в света, след САЩ и Великобритания, а понякога се споменава и като вторият.
Колко носи това, никой не знае точно. Индустрията говори за около 1 милиард долара годишно. Пазарните анализи дават малко над 500 милиона за 2024 г. Данните на ТЮИК (Турският статистически институт) отчитат около 403 милиона долара за цялата аудио-визуална група, в която влизат и видеоигрите.
Когато сектор, който държавата нарича стратегически, не може да се спогоди за оборота си, това значи нещо.
Какво всъщност се продава
Всяка делнична вечер петте големи частни канала плюс държавната TRT пускат по един сериал. Епизодът трае около три часа с рекламите, до 75 часа драма седмично.
Каналът поръчва, продуцентът снима, а рекламата плаща.
Рекламодателят, разбира се, не купува изкуство, а зрители, измерени и разделени на групи.
Измерването се прави от ТИАК (Комитет за изследване на телевизионното гледане ), която следи около 4300 домакинства и 19 000 души в 40 провинции. Резултатите излизат всяка сутрин в три групи: Total, AB и ABC1. AB са образованите и платежоспособните зрители, тоест тези, за които рекламодателят плаща най-много. Тоест, сериал, гледан от милиард души по света, живее и умира според няколко хиляди измервателни уреда в турски холове.
Оттук идва и скоростта. Сериалът се пише и снима (обикновено с два снимачни екипа), докато вече се излъчва, и се коригира по рейтинга. Пилоти няма. Пилотът са първите четири епизода, в пълна дължина. Ако зрителите не дойдат, сериалът се сваля. От 24-те нови сериала на миналия сезон само седем стигат до следващия. Ранното сваляне не е някаква историческа присъда, а просто признание, че опаковката не е събрала стоката.
Рейтингът решава и износа
Купувачите в чужбина искат рейтинг поне 7 в Турция и минимум 26 епизода. Една лоша вечер в Истанбул може да отмени продажба в Бразилия.
Същата логика обяснява и 140-те минути. Около три четвърти от деня на големите канали е евтин пълнеж: студиа, новини, повторения. Парите се събират във вечерния блок, а блокът се разтяга максимално, за да побере повече рекламни паузи.
През 2017 г. 97 сценаристи обявяват, че няма да пишат повече епизоди над 60 минути. Оттогава епизодите порастват от около 90 до 140–160 минути. Дължината в случая не е художествено решение, а мярка за рекламно време. Регулаторът дава право на максимум 12 минути реклами на всеки час.
Кой печели и кой плаща
Когато продаваш аудиторията на тази вечер, сериалът не е актив, а консуматив. Така са разпределени и парите.
Каналът прибира рекламата и около половината от приходите от чужбина. Повторенията излизат почти без пари, защото на авторите не се плаща нищо за тях. Продуцентът поема риска: по данни на Forbes Türkiye, цитирани от анализаторката Нурджан Гюзел, сериалите на най-големия износител носят 45 милиона долара за 2023–2024 г., от които до продуцента стигат 19.
Сценаристите, режисьорите и актьорите получават еднократен хонорар и често подписват клаузи „за цялата вселена“, с които се отказват от правата си. За повторенията получават нула. Никой не трупа права върху нещо, което смята за еднократна употреба. Изключение са звездите като шепа от тях получават до 5 милиона лири на епизод. Това е единственото перо в бюджета, което всички донякъде виждат, и затова и всички сочат натам – индустрията може да се спаси, ако се намалят хонорарите на звездите – е най-разпространеният коментар в социалните мрежи.
Аудиторията изтича
Кризата не започва тази есен. Продуктът започва да се свива три години по-рано. Обемът на телевизионното гледане в Турция спада с около 17% през 2022 г. и с 14,5% през 2023 г., а през 2024 г. остава на същото дъно.
Каналите продават все по-малко зрители. И ги продават все по-скъпо: цените на рекламата скачат с около 120% и 128% в същите две години. Поскъпването прикрива загубата. Гюзел го описва с турската поговорка kol kırılır, yen içinde kalır: ръката се чупи, но ръкавът я крие.
В същото време икономиката притиска от другата страна. Инфлацията, която стига 85% в края на 2022 г., утроява цената на час продукция до над 240 000 долара, и днес Турция снима по-скъпо от Испания. Средната цена на епизод е 22,5 милиона лири, а на някои сериали между 27 и 40 милиона. Още през февруари Financial Times пише, че рекламата едва покрива половината от разходите за епизод.
Тази есен се свиват и рекламодателите. Октомври е най-слабият месец за телевизионна реклама от 30 години, а рекламните паузи са запълнени едва на 60%. Между 10 октомври и 9 ноември рекламното време в седемте канала със сериали спада с 49% спрямо същия период на миналата година. Рекламите на козметиката и личната хигиена, третият най-голям рекламодател на телевизията през 2024 г., се свиват с 99%.
Сценаристът Гани Мюжде го свежда до едно число: от всеки 10 лири рекламен бюджет телевизията вече получава 1 вместо 4. През 2024 г. 74 от всеки 100 лири за медии отиват в дигиталното.
Кривите се срещат. Зрителите са по-малко, рекламодателите са по-бедни, а епизодът е по-скъп. В такива условия новият сериал няма време да си намери публика. Лошата вечер вече не се прощава, а отмененият епизод става норма. В края на октомври не излизат нови епизоди на Kızılcık Şerbeti, Muhtemel Aşk, Haysiyet, Anne Yarısı и Tuzlu Kahve. Сериалите намаляват от 57 на 36 за три сезона.
На 7 ноември Мурат Янджъ, ръководител на телевизионната група на Demirören, разказва публично, че на срещите в бранша се обсъжда всички сериали да спрат наведнъж. И добавя, че без решение не остава нищо, което да наричаме телевизия.
Решенията на масата
Каналите искат от продуцентите 25% отстъпка от бюджетите. Продуцентите се обръщат към актьорите и екипите с искане за намаления между 10% и 30%. Илкер Аксум, Йозге Йозпиринчи и Хазар Ергючлю отказват тежестта да падне върху тях. Актьорският синдикат иска да се говори за дължината на епизодите, приходите от чужбина и авторските права.
Най-разумното предложение изглежда са епизоди от 110 вместо от 140 минути. Това ще съкрати втори снимачен екип и сметката може би ще излезе. То е замразено, защото TV8 и каналите с риалити формати отказват да приключват програмата си по едно и също време. Който спре първи, дава зрителя на съседа. Всичко се свежда до аудиторията.
Държавата предлага до 100 000 долара на епизод за сериали, които популяризират Турция. Това е причината някои от тях вече да се чувстват като безкрайна GoTurkiye реклама. Едно от условията е да не са наказвани от регулатора RTÜK. Изглежда като подкрепа, но работи като насока. Каналите пък искат модела на Испания, където стимулите покриват до 40% от разходите, и еднакви правила за себе си и за платформите.
А стрийминг платформите? Netflix обявява 10 милиарда лири инвестиции за 2026–2028 г. в същата седмица, в която телевизиите обсъждат колективно спиране. По сметките на Гюзел това са около 95 епизода годишно, колкото един сезон на три сериала.
Всички решения на масата в момента са насочени към краткосрочни решения - орязване на разходи. Нито едно не отговаря на въпроса откъде идва аудиторията. И с 25% по-евтин епизод каналът пак ще продава зрители, които все по-рядко седят пред телевизора. Отстъпката просто слиза надолу по веригата и спира при този, който няма на кого да я прехвърли.
България: купувачът, който отваря вратата
Световният бум на турските сериали започва от България. Изет Пинто от Global Agency разказва, че едва убеждава българите да купят „1001 нощ“. Според него именно този сериал отваря пазарите от Близкия изток до Латинска Америка. През 2011 г. България купува 27 турски сериала и е втори купувач след Казахстан. Турските дистрибутори тогава твърдят, че „Листопад“ има над 60% дял в българския праймтайм.
Пинто обяснява и защо този пазар е толкова ценен. В държави като България и Сърбия турските сериали се продават многократно по-скъпо от американските, защото се купуват за праймтайм. Тоест българските канали са безрискови - те не купуват истории, а много сходна аудитория наготово, с доказан рейтинг от Истанбул.
На български екран сериалът пристига нарязан. Турският епизод от два часа и нещо става няколко серии от по 45 минути, които вървят всяка делнична вечер. „Нашата история“, например, стига до зрителите у нас като 200 серии по 45 минути. Това, което в Истанбул е седмично събитие, в София става ежедневен навик.
През декември 2023 г. bTV изважда турските сериали от основния си канал и ги премества в bTV Story. Месец по-късно bTV Story вече е четвърти по гледаемост в праймтайма след трите национални телевизии. Турските сериали не напускат България, а слизат един етаж по-надолу.
И продължават да идват.
През септември Nova сключва сделка за четири сериала с ATV Distribution. Inter Medya продава още четири заглавия у нас, сред които „Мечтата на Ешреф“. А „Това море ще прелее“, най-гледаният сериал в Турция в момента, тръгва по bTV Story на 16 ноември. Точно докато в Истанбул обсъждат дали да не спрат сериалите си.
Какво означава тази криза за България
Първо, по-малко избор. Турция прави с 37% по-малко сериали, отколкото преди три сезона. Каталогът се свива, а българските канали разчитат все повече на доказани хитове и на архива.
Второ, рискът се премества към купувача. Ако предварителната продажба в чужбина е условие сериалът изобщо да тръгне, българският канал на практика съфинансира сериал, който може да приключи на осмия епизод. Около половината нови сериали не стигат до тринадесетия.
Паралелното излъчване е невъзможно, защото прави зависимостта пряка. Това е причината такова за момента да няма. Излъчваме вече минали сезони, което пък елиминира съществена част от зрителите, които отдавна са гледали “Мечтата на Ешреф” например и са обсъждали сериала надълго и широко в TikTok, и вече се готвят за “Ешреф Тек”.
Пропусната вечер в Турция би станала дупка в българската програма. А ако епизодите се съкратят до 110 минути, всяка турска седмица ще дава по-малко 45-минутни серии и делничната лента у нас ще се изчерпва по-бързо.
Трето, и най-важното. Българската телевизия продава същия продукт: аудитория, измервана с панел от домакинства. Две медийни групи прибират над 90% от рекламните бюджети. Турските сериали в праймтайма са предвидим начин тази аудитория да се събере. Ако вносът започне да поскъпва и да прекъсва, а зрителят продължи да гледа в телефона, българските канали стигат до същия въпрос, до който Турция стига първа: какво продаваш, когато аудиторията вече я няма.
В турските сериали всичко решава семейството. В турската телевизия решават 4300 семейства.
Съкращенията може да имат смисъл като краткосрочна мярка за оцеляване, но лекуват само симптома. Когато свиваш продукта, за да го нагодиш към свиващия се пазар, просто управляваш спада, вместо да търсиш нови приходи.
В дългосрочен план решенията са логични: измерване на цялата аудитория, развиване на дигитални канали, работа със стрийминг платформи, излизане по-рано на международни пазари, разказване на по-отличими истории.
Всичко това обаче изисква промяна на модела, в който тази затворена индустрия съществува удобно от много години. Това няма да е лесно и точно там е истинската криза.