По света – дигитализация, у нас – телевизия

Пандемията промени значително и трайно медийните навици на потребителите. Дигитализацията обхвана всички възрастови сегменти, а времето онлайн остава първо по продължителност сред всички медии дори през 2022 година, когато светът малко или много се връща към нормалния живот. В САЩ например медийното дневно време на хората намалява леко до 13:11 часа, две минути под това от 2021 година, но вътрешното разпределение се измества от телевизия в посока диджитъл. Ако през 2020 година телевизията е била 3:33 часа на ден, а онлайн видеото 2:24 минути, то през 2024 година прогнозата е съотношението да се промени и видеото да води с 2:53 часа, а телевизията да има само 2:48 часа.

В България без изненада картината е различна. Най-напред трябва да се уточни, че на практика няма единна система за измерване на медийното потребление, чрез която да може да бъде сравнено времето, прекарано с различни медии през деня и да се подреди в последователност, както е на големите пазари. Данните за различните медии са несистемни, събрани от различни източници и затова са несравними, но са ориентир за медийното поведение на българите.

Водещата медия у нас е една и безспорна – телевизия. Данните показват, че след пандемията през 2020 година, която задържа пред екраните всички зрители, за да следят новините в реално време, но и защото са затворени у дома, през последната година и половина има нормализация, но определено не и с такова темпо, както по света. В САЩ например от 37.9% от дневното медийно време, телевизията (директно гледаната, т.нар. линейна) през 2022 година се очаква да намалее до 24.5%. У нас за никой възрастов сегмент няма толкова големи промени. Интересно е да се отбележи, че при най-младите зрители телевизионното време расте – и те са групата с най-отчетлива възходяща тенденция. На дневна база покритието на телевизията за сегмента 16-24 години е 60%, което най-вероятно е доста по-малко от дневното онлайн покритие, но гледащите телевизия младежи отделят на телевизията почти четири часа на ден. Това най-вероятно се дължи на традиции и навици в семейството и означава, че новите зрители ще останат трайно почитатели на тази медия, също като родителите си.

За дигиталните медии данните са оскъдни. Няма консолидирана информация за всички дигитални активности на хората. Световните статистики посочват над два часа престой в социалните медии за младите хора и това с голяма сигурност е валидно и у нас. Официално са ясни минутите престой в български медии на месечна база. Тук най-много време отбелязват най-възрастните потребители. Това е обяснимо, защото те се вълнуват най-силно от родните новини, имат по-слабо присъствие в социалните мрежи – по-специално в инстаграм и тикток и често са лимитирани езиково.

Промените в медийното поведение ще продължат, но бавно и в този смисъл доминиращото положение на телевизията у нас едва ли ще се промени скоро.