Светът през 2024 година – между изумлението и трагичния оптимизъм

Живеем в свят, в който единственото сигурно нещо е промяната. Въпреки това анализаторите от WGSN се опитват да зададат посоки, формулирайки четири очертаващи се сантимента, които насочват към близкото бъдеще – 2024 година. Проучването е важно за марките, които искат да планират по-дългосрочно стратегията си за спечелване на сърцата и умовете на хората.

Потребителските сантименти.

Наблюдавайки преживяванията и нагласите на хората, в различни части на света и по различно време, анализаторите започват да забелязват четири доминиращи нови настроения, които през 2024 ще станат масови и значими.

1. Шок от бъдещето.
Наречен на едноименната книга на Алвин Тофлър, този сантимент е свързан с повишени нива на стрес и дезориентация, предизвикани от промените. В основата на този феномен през 2024 година ще бъде зората на т. нар Everything Net – цялостната дигитализация на живота. Двете тенденции, които отсега сочат натам, са мултитаскингът и компресирането на времето. Мултитаскингът като цяло е мит. Проучванията показват, че само 2,5% от хората са в състояние реално да извършват много действия едновременно. Останалите правят много отделни неща бързо и едно след друго. Мултитаскингът обаче става все по-разпространен, особено сред работещите дистанционно и по време на онлайн срещи, и така повишава нивата на стрес. Компресирането на времето е феномен, който се изразява в това, че персоналното усещане за изтеклото време е различно от реалното. В дигитална среда времето тече „по-бързо“ и хората всъщност прекарват онлайн повече време от планираното. С изключение на определени моменти в живота – например медицински процедури – във всички останали случаи усещането за компресиране на времето е силно некомфортно.

2. Свръхстимулация.
Според „историка на сетивата“ Марк Смит, пандемията е предизвикала „сензорна революция“. Съотношението на използването на сетивата се е променило трайно – никакво докосване, но много повече шум и изкуствена светлина. Отделно от това лавинообразно нарастват количествата информация и това намалява периода на внимание у хората.

Симптомите са налице. Изчезващото внимание е последица от повсеместната свързаност и дигитализация – дигитални са комуникациите, развлеченията, търговията, игрите, телевизията. Само за броени месеци в началото на пандемията нивата на дигитализация се повишават с темпове, планирани за години напред. От друга страна нивата на внимание и концентрация спадат – ако преди това респондентите са гледали видеа от 10 до 30 минути, сега живеем в ерата на TikTok, който миналата година изпревари Google като най-посещавана платформа. Сензорната свръхстимулация е налице и сега, като до 2024 година това ще бъде регистрирано като сериозен проблем, за който ще има подходяща терапия – например изграждане на сутрешна рутина без технологии или изключване на всякакви нотификации за определен период в работно време.

3. Трагичен оптимизъм.
Трагичният оптимизъм се отличава от токсичния позитивизъм или изпадането в перманентно състояние на щастие. Терминът е формулиран през 1985 г. от Виктор Франкъл – оцелял от Холокоста – и означава намиране на смисъл дори в трагедиите на човешкото съществуване. След започването на войната в Украйна това придобива още по-голям смисъл. Към 2024 г. това ще е доминиращото отношение на хората към реалността, уморени от непрекъснатите усилия да се самоуспокояват и справят с нарастващ брой предизвикателства и да се върнат към едно „старо нормално“, което всъщност вече не отговаря на нуждите и желанията им.

Културата на успокоението се разкрива като все по-вредна. СЗО публикува данни, че в Индия над 200 милиона души страдат от една или друга форма на психично разстройство и нагласата, че хората могат да се справят сами с това като са спокойни и не допускат болка и тъга в живота си, не работи. Над 20 милиарда пъти са гледани видеата с хаштаг #selfcare в инстаграм, но това е част от цялостната нагласа, че хората трябва да са спокойни и позитивни чрез самовнушение. Четенето на статии за менталното здраве може да е и вредно, прекаленото самоусъвършенстване води до тревожност и дори до анархия. Трагичният оптимизъм ни учи да приемем света и да се опитаме да го променим.

FoNo е новият страх – страх от нормалното. Според проучване на Световния икономически форум, направено от Ipsos, 72% от хората предпочитат животът им да се промени значително, но да не се връща в периода от преди пандемията. Основните промени, които хората предпочитат да задържат в живота си са свързани с равноправието и устойчивия начин на живот, и грижата за природата.

Изумление.
Психологът Итън Крос определя изумлението като „чувство, което изпитваме пред нещо могъщо, което не можем напълно да си обясним“. В него се съчетават страх и почуда и това е състояние, което всички познаваме от последните години, преживявайки интензивно моментите на оцеляване, сигурност и стабилност.

Изумлението е лекарство срещу тревога. То увеличава емпатията и намалява тревожността. Проучване на невролози от Германия показва, че преживяването на изумление – например с гледане на видеа с подобно съдържание – увеличава мозъчната активност, свързана с концентрация и вглъбяване. Резултатът е намаляване на нивата на стрес.

Ежедневното преживяване на моменти на удивление намалява депресията – това може да е разходка сред природата или слушане на музика. Хубавото в търсенето на моменти на изумление е това, че тези моменти са строго индивидуални и източниците им са навсякъде, независещи от социалния и икономически статус.

Изумлението "спира времето" – това е доказано от проучвания на психолози от Станфорд и университета в Минесота. Когато хората са в състояние на изумление, те имат чувството, че времето се забавя и дори спира. Това е именно, защото концентрацията е повишена, моментът се преживява в пълнота и усещането е интензивно, колкото иначе е от цяла поредица впечатления.

На базата на тези четири сантимента WGSN създават четири потребителски профила на потребителите през 2024 година.