Една година пандемия и промените в личните финанси по света и у нас

Една година след първия локдаун, който се случи почти по едно и също време в Европа, Mintel прави анализ на промените в потребителското поведение в различни сфери. Промените в начина на живот се отразиха на всяка сфера от ежедневието, като финансите са една от най-важните.

Ръст в спестяванията. Първата промяна, която се вижда в поведението на домакинствата, е спестяването на средствата, отделяни за пътувания и удоволствия, от които в голяма степен бяхме лишени през миналата година. Тази тенденция е по-видима при хората, чиито доходи са останали незасегнати от кризата. Очакванията са, че когато ограниченията отпаднат, хората ще започнат да харчат отново, но това не означава, че ще изхарчат всичките си спестявания. Анализаторите посочват, че спестяването е дълбоко емоционално решение и веднъж свикнали да отделят пари и да имат резерв настрана, много от потребителите ще запазят този навик. Това важи и за онези, които всъщност не са в по-добро икономическо положение от преди, но въпреки това са започнали да заделят по нещо.

В България тенденцията е същата. В края на 2020 БНБ отчита ръст от 9% в спестяванията на българите на годишна база, което е с един процент повече от предишната година. Очакванията са в началото на 2021 година спестяванията на българските домакинства да надхвърлят 60 милиарда лева.

Безконтактни плащания. Намалението на разплащанията в кеш е феномен от преди пандемията, но изискването за социална дистанция и притеснението от размяна на банкноти и монети много бързо увеличава използването на карти и безналични разплащания. Както в Европа, така и у нас, лимитът за безконтактно плащане е увеличен, като ограниченията са за брой разплащания, след които се изисква ПИН или максимална обща сума. След пандемията вероятно някаква част от потребителите няма да се върнат към старите си навици за плащане в кеш, предпочитайки простотата и удобството на безналичните плащания.

В България, според проучване на iCard, увеличението на безналичните плащания за период от една година до септември 2020 е над 200%. Растат и разплащанията с телефон, като при тях ръстът за същия период е над 100%.

Дигитализация на финансовите услуги. Ситуацията с пандемията много бързо прехвърли дейности като работа, обучение, социализация и пазаруване изцяло в дигитална среда. Това със сигурност помогна и за интереса и доброто приемане на дигиталните банкови услуги. С намаляването на използването на кеш, хората имат все по-малко причини да посещават офисите на банките. Според проучването на Mintel половината от потребителите на банките ходят в офисите по-рядко, отколкото преди пандемията. По-малко от половината потребители на банкови услуги казват, че ще започнат отново да посещават често банковите клонове след пандемията. Тази тенденция ще доведе до преосмисляне на функциите на банковите клонове, които ще стават все по-малко на брой и със сигурност в бъдеще ще изглеждат доста различно.

В България големите финансови институции също се дигитализират. Според проучване на Делойт за дигитализацията на банковите услуги, десетте най-големи български банки все още са в начален етап на дигитализация. Всички те предлагат голям брой дигитални банкови услуги, но придружаващите услуги, както и тези, характерни за финтех компаниите, са все още много слабо застъпени. От друга страна, според проучването на Mastercard за дигиталните платежни услуги от края на миналата година, 98% от българите казват, че биха обмислили дигитални банкови решения: 44%, заради сигурността; 37%, заради удобството; 34%, заради по-ниски такси и привилегии.

България се отличава в проучването с най-висок процент граждани, които биха обмислили преминаване към дигитална банка в бъдеще (54%) при 39% средно за Европа. Процентът на българите, които биха преминали към дигитална банка в близките 12 месеца, се е увеличил повече от 2 пъти спрямо миналата година - от 10% до 26%, при средно 23% за Европа. Българите имат най-силно положително отношение (62%) сред всички европейци към новите технологични решения, които са безопасни и улесняват финансовите им операции, като последствие от промените в ежедневието заради COVID-19.

Данните са показателни за това, че по отношение на финансовата култура и иновациите българите са в крак с новостите и имат напълно европейско мислене.