най-четени
eксклузивни анализи
пийпълметрични данни
детайлни селекции
помагате на една нова медиа
Седмицата между 23 и 29 ноември продължава с плавния ръст на среднодневната гледаемост в телевизия. Нивата са като в последните седмици на извънредното положение.
При топ програмите първите седем-осем отново са с минимални разлики в рейтингите, като е интересно да се видят промените на седмична база.
Най-голям е ръстът в рейтингите на Мастършеф, тъй като финалът е близо и интригата е по-голяма. Едновременно ръст има и неделният филм по Нова – „Отмъстителите“, както и късният филм по бТВ в събота с абсолютно актуалното заглавие „Заразяване“.
Много добре се представят Пресечна точка по Нова телевизия, чиято основна тема в този брой са новите извънредни мерки. По-добре се представят и Папараци, Карбовски: Втори план, както и следобедния сериал по Нова телевизия.
Сравнението на времето, прекарано пред телевизора и времето, отделено за български медии в интернет показва, че тенденциите са сходни – ръст над 20% в началото на кризата през март и постоянен ръст на месечна база. През последните два месеца – септември и октомври ръстът в диджитъл е по-голям от този в телевизия, където тези месеци са традиционно по-силни. Освен това в диджитъл базата е по-малка. В тези минути не влиза времето, прекарано в социални мрежи или гледане на видео съдържание, например youtube. Това неизбежно води до изкривяване, което е особено видно при промените по възрастови групи.
При младите хора има ръст и в двете медии, но спецификата на тяхното потребление – фокусът им е в социални мрежи и видео – прави престоя им в български сайтове доста кратък. В телевизията има по-значителен ръст при по-младите работещи хора 25-44 години, докато в диджитъл те са доста постоянни и увеличението като време е незначително. Интересно е да се види колко повече са се дигитализирали традиционно „телевизионните“ възрастни хора. Сред всички възрастови сегменти най-много време в интернет прекарват хората над 65 години. Това се обяснява с четенето на по-дълги текстове и по-ограничените им възможности да намират информация извън родните медии, а също и с кредита на доверие към българските сайтове.