Хората вярват на бизнеса повече, отколкото на правителствата

За 23-та поредна година Edelman Trust Barometer анкетира над 32 000 респонденти в 28 страни, за да установи отношението им към правителствата, бизнеса и медиите. Тазгодишните резултати показват недоверие към държавната власт, като бизнесът се разглежда като единствената глобална институция, която е едновременно „компетентна и етична“. Миналата година доверието към бизнеса също изпреварваше доверието към правителствата.

Икономическият оптимизъм е претърпял глобален колапс в личен план – повече от половината от респондентите в проучваните държави отбелязват двуцифрен спад на годишна база във вярването, че семействата им ще бъдат по-добре финансово в бъдеще.

Доверието в бизнеса е най-високо за всички времена

Бизнесът вече има значителната преднина от 54 точки пред правителствата, когато става въпрос за компетентност и с 30 точки преднина по отношение на етиката. Това следва от миналогодишното проучване, в което липсата на действия срещу Covid-19 се превърна в ключов източник на недоверие към държавните институции.

„Повишеното ниво на доверие към бизнеса носи със себе си по-високи от всякога очаквания към главните изпълнителни директори да бъдат водещ глас по обществените въпроси“ - казва Ричард Еделман, главен изпълнителен директор на Edelman. „В съотношение шест към едно респондентите искат по-голямо обществено участие на бизнеса по въпроси като изменението на климата, икономическото неравенство и преквалификацията на работната сила.“

Икономическият оптимизъм се срива

Тазгодишният доклад разкрива, че доверието в икономиката е намаляло в световен мащаб от 50% до 40%, като половината от изследваните страни показват двуцифрен спад спрямо предходната година по отношение на убеждението, че техните семейства ще бъдат по-добре в бъдеще .

Освен това проучването казва, че дори в страни с по-силна икономика, над 35% от хората не са уверени, че семейството им ще бъде по-добре след пет години, а 24 от 28-те изследвани страни нивата на оптимизъм са спаднали до най-ниските си нива за всички времена, включително САЩ ( 36%), Великобритания (23%), Германия (15%) и Япония (9%).

Доверието в институциите на хората с високи доходи е нараснало от 50% на 62% през последното десетилетие, докато сред хората с ниски доходи доверието се е повишило от 43% на 48%. Най-забележителните национални развития през последните три години са в Китай (от 4% на 19%) и ОАЕ (от 10% на 19%), докато разликата от 23 пункта в САЩ и 37 пункта в Тайланд демонстрират най-големи разделения.

Загуба на вяра в медиите

Наследството на Covid-19 продължава да влияе на доверието в медиите, до голяма степен поради продължаващия проблем с дезинформацията. Тенденцията започва сериозно по време на президентската кампания в САЩ през 2016 г. и референдума за Брекзит същата година. 60% от хората влизат във всяко взаимодействие, не вярвайки на другия човек. Пандемията засили кризата с дезинформацията и силно осакати доверието във всички институции. Сега медиите се ползват с най-малко доверие от четирите основни институции (в сравнение с бизнеса, правителството и НПО). Нивото им на доверие е намаляло стабилно през последните пет години (традиционните медии от 66 на 58%, социалните медии са намалели от 43% на 38%). По-малко от 40% от анкетираните смятат, че медиите са честни и справедливи.

От недоверие към поляризация

Разделението е станало толкова утвърдено и обществото е толкова силно поляризирано, че респондентите смятат, че различията им вече не могат да бъдат преодолени. В световен мащаб две трети наблюдават безпрецедентна липса на цивилизованост и взаимно уважение в обществото. В резултат на това идеологията се превръща в идентичност, като по-малко от една трета от анкетираните казват, че биха помогнали (29%), биха живели с (2%) или работили с (20%) някой, който категорично не е съгласен с тяхната гледна точка.

„Намираме се в период на огромна системна промяна в един многополюсен свят, с разединителни сили, разпалващи икономическо недоволство“ - казва Дейв Самсън, глобален заместник-председател по корпоративните въпроси. „Оставени без внимание, последствиято ще бъдат по-нататъшна поляризация, забавяне на икономическия растеж, по-дълбока дискриминация и системна неспособност за решаване на проблеми. Главните изпълнителни директори и ръководените от тях компании трябва да играят централна роля в справянето с тези проблеми и подпомагането на възстановяване на икономическия оптимизъм.“