Ще оцелее ли киното без киносалони?

След огромния успех и звездното представяне на „Spider-Man: No Way Home“ в боксофиса – спечелвайки 1,89 милиарда долара в световен мащаб и превръщайки се по този начин в шестото най-касово заглавие на всички времена – бъдещето на филмовия маркетинг и киноиндустрията все още остава несигурно.

Глобалните приходи в боксофиса достигат 21,4 милиарда долара през 2021 г., което е 78% увеличение спрямо числата от 2020 г., но около половината от рекордните 42,5 милиарда долара, спечелени през 2019 г., според Gower Street Analytics. Подобна е ситуацията и в България, където през 2021 година кината отчитат 2,5 милиона лв. приходи, което е двойно спрямо 1,2 милиона година по-рано, но все още далече от почти пет милиона през 2019 година. Любопитен факт е, че в България филмът за Спайдърмен заема второ място в боксофиса, лидер е деветата част на „Бързи и яростни“.

Пазарът на кинореклама също забавя растежа си. Според доклада за рекламна икономика на IRL: „Глобалните рекламни тенденции на WARC“, годишните глобални рекламни разходи за кино ще достигнат 3,4 милиарда долара през 2022 г., което е малко по-малко от 3,8 милиарда долара през 2019 г.

Големите филмови премиери продължават да бъдат страхотно привлекателни за гледане на кино, но освен големите франчайзи като Marvel Universe и James Bond, потребителите на западните пазари изглежда не желаят да се връщат в киносалоните.

Неотдавнашната награда Оскар на Apple TV+ за CODA – филм, който е спечелил само $1,3 милиона в световния бокс офис – подчертава, че услугите за стрийминг са в състояние да произвеждат филми от малък до среден клас за качествено кино у дома. Студиата трябва да преразгледат как предлагат на пазара тези видове филми за гледане в кино.

Датите за пускане на филми в кината стават все по-несигурни. По-предпазливите студия се стремят към гъвкави медийни споразумения, за да намалят риска филм да бъде отложен или дори отменен. Пандемията доведе и до друга схема за разпространение на най-скъпите продукции, които се пускат директно – или почти веднага – в стрийминговите платформи на съответната кинокомпания. При HBO Max или Disney+ това може да носи ръст в аудиториите, но е спорно дали това е добре за филмите и за бъдещето на киното като цяло. Без големите инвестиции в реклама, мърчъндайз, премиери на червения килим и прожекции в кината, зрителите губят усещането, че им предстои да гледат нещо изключително и това неминуемо ще девалвира интереса и към най-високо бюджетните филми. Киносалоните са незаменими за успеха на голямото кино.

Стрийминг платформите имат предимството да притежават множество потребителски данни, за да помогнат за прецизиране на своите маркетингови стратегии и да насочват подходящи зрители към различни заглавия. За кинокомпаниите остава въпросът как да привлекат вниманието към малки и средни заглавия, които не могат да разчитат на голям рекламен шум и популярност в медиите. За да успеят в обстановка на несигурност и намален интерес към киносалоните, студиата трябва да разчитат на стратегия, която да комбинира предимствата на качественото кино съдържание с удоволствието от ходенето на кино.

„Студиата и разпространителите на филми трябва да обединят силите си, за да напомнят на потребителите за тяхната любов към историите и удоволствието да изживеят тези истории като част от по-голям колектив в киносалона.” – казва Стюарт Морис, партньор в OMD EMEA.