Колко полезен е изкуственият интелект всъщност?

Нови проучвания показват, че амбицията за въвеждане на AI в маркетинга засега не корелира с постигане на извънредно добри резултати.

от Redlink
Колко полезен е изкуственият интелект всъщност?

най-четени

Защо да се абонирам за redlink?

eксклузивни анализи

пийпълметрични данни

детайлни селекции

помагате на една нова медиа

Директорите по маркетинг продължават да инвестират в изкуствен интелект и искат да вярват, че техните екипи са начело, когато става въпрос за внедряване на технологията, но остава неясно колко полезен е той всъщност по отношение на генериране на възвръщаемост или повишаване на ефективността на работните процеси.

По-голямата част от респондентите от проучването на Forrester за маркетингови директори (CMO Pulse) за второто тримесечие на 2025 г. са съгласни, че ттехният маркетингов отдел е с крачка напред, когато става въпрос за внедряване на изкуствен интелект (ИИ). Деветдесет процента от B2C маркетинговите ръководители в проучването на Forrester CMO Pulse за първото тримесечие на 2025 г. заявяват, че планират да увеличат инвестициите си в изкуствен интелект през следващата година. Но колко далече стига това извън думите? Анализ на Financial times (FT) на корпоративни документи и преписи от ръководни писма в компании от S&P 500 установява много разговори за ИИ, които някои наблюдатели приписват повече на страха от пропускане, отколкото на някаква разработена стратегия. Всъщност FT отбелязва, че много компании изглеждат по-наясно относно недостатъците на ИИ, отколкото относно предимствата: „Повечето от очакваните ползи, като например повишената производителност, са неясно заявени и по-трудни за категоризиране от рисковете“, които включват опасения за киберсигурност и правни проблеми, както и опасенията, че ИИ просто няма да работи по начина, по който си представяме. Проучване на MIT Media Lab от юли установява, че 95% от организациите не виждат измерима възвръщаемост на инвестициите си в тези технологии („въвеждането е скъпо, промяната от него е малка“).

След негативите на изкуствения интелект – потопа от нискокачествено и фалшиво новинарско съдържание в интернет – идват „работните негативи“ (workslop), дефинирани от Harvard Business Review като „генерирано от изкуствен интелект работно съдържание, което се маскира като добра работа, но му липсва сърцевината, за да постигне смислен напредък по дадена задача“.

Stanford Social Media Lab и BetterUp Labs съобщават, че 40% от служителите на пълен работен ден в САЩ в различни индустрии казват, че са получили подобно съдържение от колеги през последния месец, като секторите на професионалните услуги и технологиите са непропорционално засегнати. Въздействието на подобно безсмислено съдържание в процеса на работа включва увредени взаимоотношения и загуба на производителност, тъй като получателите прекарват време в проверка и преработване на информацията.

Изкуственият интелект е забележителен инструмент, но такъв, който остава несъвършен и по-малко от 100% надежден. Последните изследвания на OpenAI, например признават, че никога няма да бъде възможно напълно да се елиминират халюцинациите на изкуствения интелект, докато MIT Technology Review съобщава, че някои модели на изкуствен интелект използват материал от оттеглени научни статии.

Въпреки недостатъците на изкуствения интелект, бизнесите са решени да го експлоатират. FT установява, че автоматизацията и пазарната диференциация най-често се споменават като предимства на изкуствения интелект, а персонализацията и обхватът на маркетинга изостават донякъде. Но бизнес лидерите, включително директорите по маркетинг, имат да извървят още път, за да постигнат наистина тези ползи. Това ще изисква по-внимателен подход към това къде и как се прилага изкуственият интелект, вместо технологията да се разглежда като магическо решение на всички проблеми, както често се случва в момента.