Епохата на дисонанса: Когато 80% от луксозните хотели изглеждат еднакво, 65% от Gen Z се страхуват, че AI ще ги направи ирелевантни, а 41% търсят съвет от астролози

Живеем в парадоксално време. Докато изкуственият интелект обещава безкрайни възможности за креативност и ефективност, същевременно хората изпитват все по-голяма несигурност относно бъдещето си. Докато социалните мрежи ни свързват с целия свят, всички започваме да изглеждаме еднакво. Докато технологиите се развиват с главоломна скорост, младите професионалисти се чувстват все по-объркани относно това как да изградят стабилна кариера и финансова сигурност.

Това напрежение между прогрес и притеснение не е случайна грешка в системата – то е самата система, твърди най-новият доклад на The Harris Poll, озаглавен "The Age of Dissonance" (Епохата на дисонанса). И марките, които не разбират тази реалност, рискуват да станат ирелевантни.

The Harris Poll – водеща фирма с над 60 години опит в социалните и пазарни проучвания – е синтезирала данни от множество специализирани изследвания за доклада "The Age of Dissonance". Методологията включва резултати от партньорства с Google Workspace (2024), ETS (2025, проследяващ FOBO), Preferred Travel Group (2025, фокусиран върху луксозните пътувания), Tubi и Quad (2025, касаещ връщането към физическите носители), както и данни от The Harris Poll America This Week Tracker за нагласите към финансите и духовните практики, и U.S. News & World Report-Harris Poll за доверието в лидерите.

Докладът картографира как се променят идентичността, стремежите и доверието през 2025 и идентифицира три основни напрежения, които формират потребителското поведение. Всяко от тях разкрива фундаментална промяна в начина, по който хората възприемат света и правят своите избори.

Първото напрежение е свързано с двойствената роля на изкуствения интелект – той функционира едновременно като муза и заплаха. 82% от младите професионалисти вече използват AI в работата си (Google Workspace-Harris Poll, 2024). Технологията отключва нови форми на креативност и продуктивност. От друга страна обаче, Gen Z – най-образованото поколение в историята – навлиза в един от най-несигурните пазари на труда.

65% от Gen Z съобщават че изпитват FOBO (Fear of Being Obsolete – страх от остаряване), в сравнение с 60% от всички заети възрастни (ETS-Harris Poll, 2025). Още по-тревожно е че 45% от търсещите работа от Gen Z смятат че AI вече е направил висшето им образование ирелевантно. Инвестицията в образование, която преди е била гарантиран път към успех, сега се превръща в несигурна залог.

"Технологичното ускорение се сблъсква със застой в пазара на труда", обяснява Либи Родни, главен стратегически директор на The Harris Poll. Оптимизмът относно AI е силно обвързан със социалната сигурност – 72% от Gen Z биха били по-въодушевени от изкуствения интелект, ако имаше форма на финансова мрежа за сигурност като универсален базов доход.

За марките посланието е ясно: AI трябва да се позиционира не като заместител на хората, а като копилот, ръководен от човешка етика и креативност. Компании като Aerie получават положително признание заради публичното си решение да не използват AI фотография или AI модели, отбелязва Родни. "Марки, които се отказват от реални човешки персонажи или модели, влизат в много опасна територия, както и в други области където използването на AI се възприема като отнемане на човешки работни места."

Второто напрежение носи неологизма "beigeification" – термин, който описва как алгоритмите са оптимизирали културата до пълно еднообразие. Това, което някога е било желано и престижно, сега изглежда автоматизирано и безлично. Навсякъде виждаме същите интериорни решения, същите дестинации за почивка, същата естетика в социалните мрежи.

Цифрите са красноречиви, особено в луксозния сегмент, където уникалността би трябвало да отговаря на цената. 80% от потребителите казват, че Instagram е създал "copy-and-paste" ефект в луксозните пътувания, където едни и същи хотели и дизайнерски решения се репликират навсякъде. 79% съобщават, че преживяванията от висок клас са "загубили душата си" поради този стандартизиращ подход, а 72% отказват да платят за луксозно настаняване, което изглежда същото като всичко останало.

В отговор на еднообразието възниква бунт на идентичността. Потребителите търсят текстура, несъвършенство и доказателство за човешко присъствие. Проявява се феномен, който изследователите наричат "нюсталия" – съзнателно отхвърляне на дигиталното еднообразие в полза на личното куриране и физическото преживяване.

70% от Gen Z колекционират физически предмети – плочи, книги, винтидж облекло – като доказателство за своята уникална идентичност (Tubi и Quad-Harris Poll, 2025). 63% пазаруват стоки втора употреба не само заради цената, но като стилистичен избор и форма на съпротива срещу масовото производство. Несъвършенството създава връзка, докато еднообразието притъпява емоционалния отклик.

Третото напрежение се корени в кризата на традиционната финансова логика. В продължение на поколения уравнението "спестявай, учи, работи упорито" обещаваше предвидимост и сигурност. Днес обаче 73% от Gen Z и милениалите вярват, че традиционните финансови съвети са напълно несъответствщи на икономическите реалности днес. Инфлацията, нарастващото неравенство и ерозията на институционалното доверие са разклатили основите на старата система.

В резултат на това логиката губи своя авторитет и на нейно място се появява система на вярвания, която смесва интуиция, вяра и риск. 64% от по-младите потребители казват, че единственият реалистичен начин за изграждане на значително богатство е чрез алтернативни методи като крипто, мем акции или хазарт. 53% се доверяват повече на практиките за манифестация, отколкото на сложната лихва. Още по-показателно е, че 41% биха обмислили да наемат астролози, вещици или други духовни практици за основни житейски решения.

Този културен феномен не е просто ирационалност – той е свързан с усещането за контрол и възможност за действие. Когато икономическата стабилност изглежда недостижима по традиционния път, спекулациите и духовността трансформират безсилието в участие. За брандовете това означава, че рационалните послания вече не вдъхновяват; емоционалната убедителност се е превърнала в новата форма на рационалност.

Какво могат да направят марките в този контекст? he Harris Poll очертава шест стратегически стъпки за лидерите, които искат да изградят релевантност в епохата на дисонанса.

Първо, да създават целенасочено "човешко триене" – несъвършенства, паузи и сигнали за човешко присъствие, които правят марката да се чувства жива. Един момент на очакване или ръкописна бележка може да направи марката да се усеща жива. Второ, да бъдат по-щедри – 70% от потребителите обичат да бъдат изненадвани с оферти в последния момент или неочаквани подобрения на услугата.В транзакционен свят щедростта се превръща в диференциатор.

Марките трябва да празнуват продуктивната бъркотия, показвайки процесите си и несъвършенствата като доказателство за човечност. Аудиториите не се доверяват на безупречни брандове. The Harris Poll съветва марките да бъдат целенасочено странни. Еднообразието е невидимо. Странността сигнализира човечност в оптимизирания свят.

Брандовете трябва да направят откривателството неалгоритмично. Потребителите жадуват за изненада и марите ще спечелят ако проектират преживявания, които предизвикват радостта от намирането на неочакваното. И накрая, да приемат прехода към диригентската роля, давайки възможност на хората да дирижират марката с помощта на AI, вместо просто да консумират. 63% от Gen Z вярват че бъдещето принадлежи на хората, които могат да дирижират AI.

Както споделя и Либи Родни, главен стратегически директор на The Harris Poll: "73% казват, че пазаруването в магазин се чувства като част от културен момент. Марките имат шанс да запълнят липсата на места за срещи в реалния свят."

Брандовете трябва да преосмислят ключовите си показатели за ефективност и да започнат да измерват емоциите и смисъла, а не само reach и awereness. 82% от Gen Z и милениалите изразяват желание марките да събират хората по спонтанни начини, а 76% казват че най-добрите трендове в социалните мрежи са тези, които "се появяват в реалния живот".

В епоха на дисонанса марките, които печелят, са тези които признават напрежението, вместо да се опитват да избягат от него. Защото потребителите вече не търсят безупречната история – те търсят нещо, което се усеща реално, обосновано и човешко.