Reuters Institute – умората от новините остава и през 2023 година

Поредната бурна година предизвика новинарските медии да търсят път за промяна под тежестта на трудни новинарски истории – война, климатична криза, политика. Голямото количество съдържание ражда нови формати, които стимулират лоялност, комбинации с други медии и експерименти с нови технологии.

Въпреки че в годишния доклад за тенденциите в медиите през 2023 година – изготвен от Оксфордския университет и института Ройтерс – се появява ChatGPT, все още малка част от издателите всъщност използват новата технология, повечето вероятно ще експериментират с нея. Вместо това, в предстоящата година на търговска несигурност, стават все по-важни абонаментите и всички други формати за изграждане на лоялност и за предоставяне на стойност на аудиторията.

Много от констатациите потвърждават по-дълбоки промени в инвестициите за реклама, включително чрез промени в предпочитанията по отношение на социалните медии или натиск върху телевизионните бюджети за линейна телевизия като резултат от старта на поддържаните от реклами планове за стрийминг услуги.

Медийните лидери говорят за търговска несигурност - 37% от респондентите съобщават, че се чувстват несигурни, а 19% са почти отчаяни. 44% казват, че са уверени в бизнеса си, но дори те са склонни да признаят нарастващите разходи и трудностите при поддържане на абонаменти и приходи от реклами в настоящата икономическа среда.

Телевизионните канали изпитват натиск за привличане на още рекламни инвестиции и внимателно наблюдават съдбата на новите поддържани от реклами планове на стриймърите като Netflix.

В резултат на това моделите за приходи се променят, като абонаментите са критични за 80% от анкетираните. Като цяло медийните издатели казват, че сега разчитат средно на три до четири основни потока на приходи. Една трета от респондентите очаква значителни приходи от лицензиране на съдържанието в технологичните платформи - или чрез договорени сделки, или чрез правителствени инициативи като австралийския Кодекс за договаряне на медиите.

72% от респондентите се тревожат, че хората избягват новините повече от всякога, като се има предвид големият брой важни, но негативни новини. Форматите на историите се променят, за да помогнат на публиката да разбере контекста, като повечето (94%) от издателите пускат обяснително съдържание. Аудиторията също влияе на това кои социални медийни платформи привличат вниманието на издателите:

TikTok: +63 (нетен резултат)

Instagram: +50

YouTube: +47

Twitter: -28

Фейсбук: -30

Издателите внимателно проверяват притежаваните от медиите канали с рекламен потенциал: подкастите се прогнозира да получат повече внимание и средства от 72% от респондентите, докато 69% ще обърнат повече внимание на бюлетините – и двете са ключови медии за реклама. Интересът към метавселената и гласовите асистенти рязко намалява.

Малко над една четвърт (28%) от анкетираните казват, че AI вече е редовна част от дейността им в редакцията, докато други 39% експериментират с технологията. Въпреки това, 27% казват, че изобщо не го използват.

Макар тази област да се разраства, има етични опасения, като например как системите за генериране на изображения „заемат“ в голяма степен от хората на изкуството или липсата на отчетност, което вероятно ще причини главоболия в цялата индустрия.