Хавиер Баредм и Ясмин Финни в новия филм на Greenpeace срещу делата шамари

Greenpeace International пусна кратък филм, какъвто рядко се вижда в полето на активисткото застъпничество. Не анимация за топящи се ледници, не документални кадър от протести, а психологически хорър, заснет в ателие на Savile Row с носител на "Оскар" в главната роля.

Филмът се казва "SLAPP Suit" и е дело на лондонската агенция Don't Panic — позната с purpose-driven кампании за организации като Amnesty International и Save the Children — в партньорство с продукционната компания Partizan. Режисьор на филма е Martin Stirling, който преди десетина години създава Most Shocking Second a Day за Save the Children - един от най-гледаните филми за балготворителни кампании на десетилетието. Двете творби потвърждават, че Stirling и Don't Panic умеят да вземат тежки теми и да ги направят невъзможни за игнориране.

Идеята е базирана на двусмислеността на думата "suit" в английския език— едновременно костюм и съдебен иск. Хавиер Бардем е в ролята на зловещ шивач, който изработва поръчкови облекла за петролни гиганти. Ясмин Финни — номинираната за Emmy актриса от сериала Heartstopper, влиза в ателието му като протестираща и постепенно бива "задушена" в костюм, ушит против волята ѝ. Топовете с платове в ателието носят имена на енергийни корпорации. По шевовете е изписано "GAG ORDER" (заповед за мълчание), "SUPPRESSION" (потискане) и "CEASE AND DESIST" (спри и се въздържи). Шивашкия метър се движи като сабя.

"Направих този филм с Greenpeace, защото те водят монументална правна битка за свободата на словото, но всъщност става въпрос за нещо много по-голямо: за масови опити да се заглуши активизмът", казва Бардем. "Въпросът не е защо да говорим. А как бихме могли да не го правим, ако искаме да запазим тази свобода в бъдеще?"

Метафората на задушаващия костюм е за SLAPP — Strategic Lawsuits Against Public Participation, или стратегически искове срещу обществено участие, известни у нас като "дела шамари". Това е правен инструмент, при който мощни корпорации или влиятелни лица завалят активисти, журналисти и НПО с дела не за да спечелят в съда, а за да ги изтощят финансово и да ги накарат да млъкнат. Greenpeace е ответник в десетки такива дела. Само компанията Energy Transfer води срещу организацията искове в продължение на близо десетилетие, включително иск за 345 милиона долара в Северна Дакота — пряко свързан с протестите около Dakota Access Pipeline и движението Standing Rock. Shell, Total и ENI също са завели SLAPP искове срещу различни структури на Greenpeace през последните години. Не става въпрос за единичен случай — това е модел.

В отговор, Greenpeace International води прецедетно дело по нидерландското право, позовавайки се на новата EU anti-SLAPP директива, която трябва да бъде транспонирана в националните законодателства на страните-членки на ЕС до 7 май 2026 г. България вече закъснява с това транспониране. Министерството на правосъдието предложи законопроект, който дава възможност на журналисти и граждански активисти да поискат на ранен етап прекратяване на дела, заведени срещу тях, ако смятат, че целят единствено блокиране на публичната им позиция.

У нaс, SLAPP исковете или делата "шамари" не са екзотика. Според индекса на "Репортери без граници" за 2026 г. България пада на 71-о място, като влошаването се дължи основно на заплахите от стратегически съдебни дела срещу журналисти. BIRD е рекордьор по такива дела сред медиите в България — само срещу разследващата редакция са заведени искове за над половин милион лева. Върховният съд осъди Mediapool и журналиста Борис Митов за клевета в противоречие с практиката на Съда в Страсбург.

Susannah Compton, ръководител на програма "Гражданска съпротива и свободи" на Greenpeace казва: "Глобалната заплаха от корпоративно сплашване чрез SLAPP искове е екзистенциална криза за свободата на словото на всеки, който се осмели да говори срещу властта — независимо дали Greenpeace би се съгласила с него или не. Ако не защитим правото си на съпротива, предаваме бъдещето в ръцете на шепа олигарси."

Филмът "SLAPP Suit" завършва с физическото разкъсване на костюма — колективно, телесно, без метафорична двусмисленост. Martin Stirling коментира лаконично: "SLAPP исковете не търсят справедливост — те я погребват. Този филм е едновременно предупреждение и призив." За България, където делата шамари вече имат жертви с имена и присъди, предупреждението закъснява. Призивът — не.