Две е повече от едно. А сега накъде?

Ивелина Гичева-Николова и Иван Хадживеликов имат общо над 30 години опит в рекламни агенции, като последните три години Ива и Иван бяха творческото ядро на Tribal Worldwide Sofia. От началото на ноември двамата са новите творчески директори на Ogilvy, търсейки разгръщане на потенциала на работата и идеите си.
Ива и Иван си поговориха дълго и интересно за плановете си, състоянието на бранша и по няколко начина отговориха на въпроса „а сега накъде?“.
Ето какво попита Ива Иван и какво отговори той.

Доста е странно да ти задавам въпроси, защото ние говорим постоянно през деня. Но да започнем с нещо просто. Много хора бяха изненадани, че сме новите криейтив директори на Ogilvy. Защо смяташ, че имаше такова учудване?
Защото в момента времената за пазара са трудни и почти никой не прави резки движения. Отделно, Ogilvy е голяма и много добре осветена сцена. За тези, които “четат играта” и познават работата ни, обаче, това със сигурност не е шок.

Какво ти казаха вашите, когато разбраха, че си сменяш работата във вихъра на пандемията? Сигурно са били ужасени.
Подкрепиха ме, всички сме много надъхани. Пандемията и изобщо годината по-скоро сякаш сама си искаше промените.

Ти си работил в Ogilvy и преди години - като копирайтър. Намираш ли организацията променена и по какъв начин?
И да, и не. За пет години е нормално да има много развитие в групата, нови структури, нови успехи. Амбицията си е тук, тя не си е тръгвала и това е ясно за всички. От друга страна, сама виждаш по държанието на всички прекрасни хора с мен от ден първи, все едно не съм си тръгвал.

Колко време смяташ, че е необходимо, за да се сформира наистина силен криейтив екип. 6 месеца? 1 година? Какъв е най-общо планът ти за действие?
И ние като всички търсим млади хора, притежаващи амбиция, усет, съвест, възпитание и малко дарба. Това, с което започваме като talent farming в момента, ме обнадеждава. За хората от нашия екип ще се чува често. Вярвам, че ти и аз ще намерим и останалите съвсем скоро.

Често се шегуваме, че страдаш от логорея, но ако трябва да опишеш своя подход като криейтив директор само в едно изречение, какво би било то?
Безстрашно атакуване на очевидното, иманярство и емпатия в равни части.

През деня често обсъждаме сериалите, които гледаме. Кои са трите ти любими напоследък?
“Raised by Wolves” ми хареса. Като всички останали, чакам новите “Top Boy” и “Succession”, дано са скоро. Специално споменавам “The Third Day”, които преполовиха сериала с ненормален епизод: стриймваха цял ден лайв one-shot проследяване в реално време на фиктивен езически фолк фестивал в Англия. Когато Флорънс Уелч пя на разплакания Джъд Лоу, много ме хвана. Не съм ти го препоръчвал, не мисля, че е твоето, малко е психо-хорър.

Защо всеки петък от близо три години пускаш плейлисти с нова музика? Какво е Stretch и какви планове имаш, свързани с него, когато (ако) пандемията отмине?
Кръстихме го така с моя приятел от Лондон - Joshua Idehen, емсито на Sons of Kemet. Търсих една дума, която да казва “extra effort” и намерихме тази. Това важи за хобито и изобщо за амбицията на всеки. На български го превеждаме по-скоро като “гимнастика” или “разчекване”. Стар навик от радиодните ми е да преслушвам нощем камиони нова музика, докато още па̀ри. За момента Stretch намира сърца повече в чужбина, пишем си и се харесваме с човек с Top10 албум на сп.“Time” за миналата година, както и с един от продуцентите на последния албум на Iggy Pop. Покрай всички тези онлайн неща, преди време направих доста хубави джаз, хип-хоп и афро концерти. Надявам се да ги подновя веднага, щом светът позволи. Дори и хобитата не са застраховани срещу промени.

Тази година се отмениха адски много рекламни фестивали. Обикновено те дават представа къде стоиш на картата. Какво мислиш за фестивалите по принцип и вреди ли на индустрията ни това, че в България малко агенции инвестират в ентрита и акредитации за фестивали навън?
Повечето добри творчески работи носят известен заряд на суета, който държи те да бъдат оценявани, отличавани и изтъквани. Ако кажа, че не е приятно чувството да вземеш награда някъде, обаче, ще излъжа. Това са събития, които дават моментния образ на нашата индустрия - хубав или лош. Те са важни. Тази година така или иначе си поотдъхваме от суетата и имаме някакво проветряване. Виж, за догодина вече всичко трябва да има и работещ онлайн сценарий, както повечето неща. Колкото до участията навън - докато не се научим да пробваме, няма да се научим и да успяваме.

Един от най-високо оценените проекти с твое участие е този за UNHCR, спечелил едно от общо трите досега Grand Prix на ФАРА. Защо този проект е толкова специален - за теб и за пазара?
За пазара е важно, че поживя няколко дни в бежански лагери и излезе от там малко по-смирен и много по-разбиращ. В 2014 г. беше страшно, не знаехме кой знае колко за Сирия и за бежанците - не че сега сме дръпнали много. На много места сънародниците ни бяха настръхнали и се държаха агресивно, ескалираше напрежение и в цялостните нагласи на обществото. Малко сме ксенофоби, знаеш. Тогава трябваше да напомним много спешно, че това са на първо място предимно изстрадали хора, които търсят спасение и надежда за по-добър живот. Никога няма да забравя хора с деца-бежанци, пеещи “Облаче ле, бяло” на Нова година. Имах подобно усещане и с новия ни проект за БФЖ, докато слушах в студиото гласовете, записващи “Вечните хитове на България”.

Последно – относно нашия фестивал ФАРА, къде стоиш - team Албена или team Пловдив?
Това е доста болезнен въпрос за всеки home office колега. Обичам Пловдив, но все пак, точките са за морето.

Вижте и 10-те въпроса на Иван към Ива.