Виртуалните инфлуенсъри: Бъдещето на маркетинга или заплаха за автентичността?

Виртуалните инфлуенсъри, създадени с помощта на новите технологии, не са ново явление, но с широкото навлизане на изкуствения интелект (AI), те вече не са само експеримент в дигиталния свят. С бурното развитие на AI технологиите, тези дигитални личности се превръщат в сериозна алтернатива на традиционните инфлуенсъри, предлагайки на брандовете нови възможности за маркетингови комуникации при значително по-ниски разходи.

Най-новото мащабно проучване на Sprout Social показва отношението към AI инфлуенсърите като перфектно отражение на разделението на хората на диаметрално противоположни позиции в съвременния свят. Според проучването, проведено сред 2000 потребители, 650 маркетолози и 300 инфлуенсъри, 37% от респондентите заявяват, че биха се заинтересували от бранд, който използва AI инфлуенсър. Точно толкова – 37% заяват, че биха се отнесли с недоверие към такива марки. Останалите 26% просто не се интересуват - което означава, че за всеки потенциално привлечен клиент, брандът рискува да загуби друг. По-опасното е, че недоверчивите клиенти обикновено са по-гласовити от ентусиазираните. Тази поляризация се потвърждава и от скандала със американското издание на списание Vogue, което за първи път в 132-годишната си история публикува реклама за Guess с изцяло AI-генериран модел. Реакциите бяха крайно противоречиви - от възхищение до остра критика, като се повдигат редица етични и правни въпроси.

Данните показват ясни различия между възрастовите групи в приемането на виртуалните инфлуенсъри. Докато по-старите поколения търсят автентичност в маркетинговите комуникации, поколение Z е значително по-толерантно към AI съдържанието.
46% от младите потребители приемат виртуалните личности, като са по-прагматични в разбирането си за ролята на инфлуенсърите като посредници между брандовете и аудиторията. За сравнение, само 35% от тях поставят автентичността като приоритет.

По данни на theinfluencermarketingfactory от преди 3 години, 58% от хората още през 2022г. вече са се сблъсквали с виртуални инфлуенсъри, най-често в YouTube, Instagram, TikTok и Facebook. Пазарът на инфлуенсър маркетинг се оценява на $32.55 милиарда през 2025 година, като AI инфлуенсърите започват да печелят значителен дял от тези инвестиции.

Най-известният виртуален инфлуенсър остава Lil Miquela, която има 2.4 милиона последователи в Instagram и си сътрудничи с престижни марки като Prada, Samsung и Calvin Klein. През 2018 година тя дори беше избрана от списание Time за един от 25-те най-влиятелни "хора" в интернет. Други забележителни примери включват Aitana Lopez - испански AI модел, която генерира над €3000 месечно; Noonoouri - с 500 хиляди последователи в Instagram; Imma - японският дигитален създател на съдържание с 389 хиляди последователи и Shudu Gram - първият дигитален супермодел с 238 хиляди последователи.

Създаването на AI инфлуенсър, въпреки високите първоначални разходи в дългосрочен план, е значително по-достъпно от работата с реални инфлуенсъри.

AI инфлуенсърите са налични 24/7, не остаряват, не предизвикват скандали, а адаптирането им за различни пазари е бързо и ефективно. Въпреки предимствата си, AI инфлуенсърите пораждат редица етични и правни въпроси: Трябва ли тяхното съдържанието винаги да се маркира като генерирано от AI?; Може ли изкуствената „автентичност“ да подвежда потребителите?; Кой притежава образа и съдържанието на AI инфлуенсърите? Ще изместят ли те реалните инфлуенсъри?

Инфлуенсър маркетинг пазара се оценява на $32.55 милиарда през 2025 година, като AI инфлуенсърите започват да печелят значителен дял от тези инвестиции. Според най-новите данни, 92% от брандовете вече използват или са готови да използват AI в своите инфлуенсър маркетинг кампании. Това показва, че технологията бързо се интегрира в индустрията. 59% от маркетолозите планират да увеличат инвестициите си в инфлуенсър маркетинг през 2025 година, като значителна част от тези средства ще бъдат насочени към AI решения. Експертите прогнозират, че до 2027 година AI инфлуенсърите ще представляват поне 20% от всички инфлуенсър маркетинг кампании, особено в сегментите мода, красота и технологии. AI инфлуенсърите няма да заменят напълно човешките, но ще се превърнат в ключов елемент от маркетинга.

България вече не наблюдава тренда отстрани. Ахинора - първият български AI инфлуенсър, създаден с помощта на изкуствен интелект, официално дебютира в началото на 2025 година. Виртуалният персонаж е създаден от екип във Варна и е замислен да популяризира България в международен план. "AI инфлуенсърите тепърва ще стават част от дигиталния маркетинг в България и ние сме убедени, че тази ниша има огромен потенциал. Вече виждаме интерес от компании", споделят пред медиите създателите ма Ахинора от Youth Street. Този интерес обаче засега се сблъсква не само с характерната за българския пазар предпазливост, но и с отношението на българите към създаденото с AI съдържание. Според последното проучване "Пулсът на инфлуенсър маркетинга в България" от MSL Sofia и Pragmatica, през 2024г. всеки втори българин е попадал на инфлуенсър съдържание, създадено с AI. Само 29% от потребителите у нас биха спрели да следват инфлуенсър заради създавано с AI съдържание - много по-малко от тези, които биха го направили заради морални различия (63%) или прекалено рекламно съдържание (50%). Интересно е, че и у нас най-критични към AI съдържанието са хората между 30 и 50 години (37%), докато най-младите са по-толерантни (20%).

Пазарът на AI инфлуенсъри ще продължи да расте експоненциално, докато паралелно с постоянното подобряване на качеството и възможностите на AI се очакват и нови изисквания за прозрачност и етично поведение. В бъдеще, а и днес, AI инфлуенсърите ще работят най-добре като допълнение, а не като замяна на човешките инфлуенсъри. Успехът на брандовете ще зависи от способността им да комбинират иновативността на изкуствения интелект с човешката емоционална връзка. Въпросът вече не е дали AI инфлуенсърите ще се наложат, а колко бързо ще се случи това и как брандовете ще се адаптират към новата реалност в дигиталния маркетинг.