„Некупуване“ е последната потребителска тенденция

Януари отминава, а с него и популярната инициатива за намаляване на алкохола в първия месец на годината, наречена Dry January или „Сухият януари“. На дневен ред обаче идва друга тенденция, свързана с въздържанието – движението no buy или „без купуване“ набира скорост. Хората казват, че са уморени от свръхконсумацията и това е причина за промяна в навиците за пазаруване.

Тенденциите идват и си отиват. Това не е първият път, когато движение за отказ от купуване е в новините и не е изненадващо, че винаги се появява като новина през януари. Но изглежда, че има по-постоянна потребителска промяна, като хората се движат в посока да живеят с по-малко или да се опитват да бъдат по-съзнателни потребители.

За компаниите е важно да следят отблизо жизнения цикъл на тенденциите и да поддържат културна значимост, като също толкова важно е да забележат и кога тенденциите са прекалени. Управлението на техния спад е от решаващо значение за проактивното управление на марката.

„No buy 2025“ изглежда е съвсем официална тенденция, поне според множество инфлуенсъри в социалните медии, които популяризират тенденциите със скоростта на светлината. Това поражда предизвикателства, при които хората се заричат ​​да не купуват несъществени стоки или правят списъци с неща, които няма да купят.

Тенденцията се засилва в Съединените щати, отчасти в резултат на инфлацията и нарастващия дълг сред младите хора, но не е специфична за конкретна държава - TikTokers в Сингапур също следват тенденцията.

Търсенията в Google за „предизвикателство без купуване“ са се увеличили с 40% на годишна база според Wall Street Journal, докато търсенията за „предизвикателство без разходи“ са достигнали най-високото си ниво за всички времена.

Подобна тенденция, наречена „пан проект“ показва, че хората завършват всичките си продукти за грижа за кожата, преди да ги заменят с нещо ново.

Алтернативата отчасти е в купуването на секънд хенд. Тенденцията да не се купува се засилва паралелно с друга поведенческа промяна у потребителите и това е промяната в полза на купуването на стоки втора употреба, независимо дали става въпрос за дрехи, мебели или книги.

IKEA е една от големите марки, които се включват в този тренд миналата година с обявяването, че ще стартират собствен онлайн сайт за продажба на мебели втора употреба. Неговата програма за обратно изкупуване е разширена, позволявайки на хората да търгуват с мебелите си за кредит от магазина: победа за устойчивостта и без риск за IKEA.

Но пазарът на дрехи втора употреба расте по-бързо: в момента той се оценява на близо 200 милиарда долара и се очаква да нарасне със 100 милиарда долара до 2026 г. Това обаче не означава, че марките печелят пари от търсенето на дрехи втора ръка - всъщност, наскоро доклад установява, че много търговци на дрехи втора употреба се борят да реализират печалба. Луксозната препродажба е друг въпрос и там наистина има реални печалби.

Много слабите маржове не спират други марки да изпробват своя собствена версия на продажба втора употреба, включително Levi’s и Patagonia.

Индикациите са, че независимо дали посоката е към цялостно некупуване, съвсем малко покупки или повторно купуване на вече употребявани стоки, тези тенденции – малко като модата в облеклото – ще продължат да се връщат. Маркетолозите трябва да им обърнат сериозно внимание.