Говори журито на ФАРА 2025

Между 5 и 7 юни в Бургас се проведе 25-ото издание на ФАРА – най-големият и най-престижен форум на креативните индустрии у нас.

Освен богатата програма от лекции и дискусионни панели с експерти от цял свят, ФАРА включва и традиционните творчески и медийни конкурси, които определят най-добрата работа в българската реклама за изминалата година. Чавдар Кенаров – председател на БАКА (организатор на ФАРА) – нарече фестивала „огледало на креативната индустрия у нас“.

За да разкажат какво видяха в огледалото, се обърнахме към членовете на журито на творческия конкурс на ФАРА 2025.

Ето какво споделиха те.

Как определяте нивото на заявките в Творческия конкурс на ФАРА 2025? Какво говори това за българската реклама?

Александър Братимиров - Партньор и творчески директор, Human: Смятам, че средното ниво на индустрията беше добро, но липсваха „ракети“, които да блестят силно над другите.

Боби Петров - Creative & Strategy Director, All Channels Group: Тази година се усещаше едновременно силна, но в същото време равна. Общото ниво на работата във фестивала беше високо – и като идеи, и като craft, но почти нямаше кампании, които ясно да се отличават и да “крещят” за награда. Това е добър сигнал от една страна, защото ни казва, че сме успели като индустрия да правим хубави неща, но от друга показва, че следващата година имаме доста работа за вършене, за да направим наистина запомнящи се кампании.

Георги Тошев – Журналист и продуцент (независим експерт): Добрата новина е, че има конкуренция между агенциите. Нивото зависи от много фактори – клиент, бюджет, идеи. Българската реклама в добрия си вид има потенциал, креативност и нещо много важно – емпатия. Добрите реклами и кампании са обърнати към човека, не просто към потребителя. В световен план рекламния пазар се лута между комерсиалната зависимост и креативната лудост. Някъде по средата е кодиран успехът.

Драгомир Дончев - Творчески директор, Huts Group: Зависи с кого се сравняваме, но генерално нивото е осреднено за много добър 5. Не бих казал, че е по-нагоре или по-надолу в последните 2 години. А българската реклама всички знаем, че много зависи от рекламодателя, който одобрява финалните материали. Трябва да станем по-добри в убеждаването.

Младен Пенев - Визуален артист и арт директор (независим експерт): Нямам база за сравнение с предишни издания, тъй като участвам за първи път. Но мога да направя паралел с дългогодишния си опит от еквивалентния фестивал в Австрия. Бих казал, че нивото е сравнимо – при категориите Филм и ТВ дори е малко по-високо, докато при принт и OOH е леко по-ниско. Впечатление ми направиха и няколко интересни, нестандартни попадения.

Какви тенденции в българския комуникационен бизнес забелязaхте на ФАРА 2025? С какво се различават от световните тенденции според Вас?

Александър Братимиров: Смятам, че българската реклама е на световно ниво. Неведнъж съм го казвал; потвърдиха го и членове от журито, работещи на международни пазари. Ако имаше едно нещо, което ми липсваше, това беше storytelling-ът. Както знаем това е един от най-големите трендове световно, а в България сякаш нямаме достатъчно.

Боби Петров: Тази година видяхме кампании, фокусирани върху локалния контекст и среда – сякаш най-накрая спряхме да “гоним” глобалните трендове и започнахме наистина да откриваме характера на “българската реклама”. Да, това не е напълно нова тенденция, но е такава, която имам чувството, че набира все повече сила.

Георги Тошев: Трудно ми е да правя големи изводи, защото не познавам в детайли световния рекламен пазар. Това, което забелязвам на ФАРА вече втора готина, е общност от мислещи, будни, добре информирани хора от индустрията, които не следват клишета, а се опитват да ги разчупват. Понякога се бунтуват, променят, не стоят на едно място. Забелязвам тенденцията на „вглеждане в човека“, която намирам за важна.

Драгомир Дончев: На фестивала сякаш повече се разчиташе на големи социални кампании, което често автоматично вдига значимостта им. Бих искал да виждам повече развлекателен и смел криейтив, който е ориентиран към продажби или имидж на бранда, без нуждата от социален елемент. Друго, което липсваше от световните тенденции, (с леки изключения), са повече дигитални и иновативни проекти.

Младен Пенев: Наблюдавам засилено търсене и реализиране на по-нестандартни и алтернативни комуникационни решения – това е тенденция, която се вписва добре и в глобалните практики, но в България се усеща особено силно и оригинално в изпълнението

Кое Ви изненада? Кое беше неочакваното за Вас в конкурса тази година?

Александър Братимиров: Абсолютно нищо. Аз следя българския рекламен пазар и заявките на другите агенции ги бях виждал през годината. Което е хубаво – тази година нямаше работа, правена специално за фестивала, която никой преди това да не е виждал (така наречените „скумрии“). Пожелавам си да остане така завинаги.

Боби Петров: Не знам дали има нещо, което силно да ме е изненадало, но със сигурност си струва да отбележим вече мемефицираното наблюдение, че бяхме “най-възпитаното жури”. Адмирации към БАКА за избора от професионалисти, с които наистина успяхме да намерим общ език и диалогично и безпристрастно да обсъждаме и оценяваме състезаващите се заявки.

Георги Тошев: Креативна изненада за мен нямаше, но имаше добро ниво, което прави рекламната индустрия в страната жива, търсеща, неспокойна.

Драгомир Дончев: В момента не мога да преценя. Като жури изпуснахме всички лекции, така че не мога да коментирам, ако нещо изненадващо се е случило на тях.

Младен Пенев: Изненада ме нивото на дискусиите между членовете на журито – бяха експертни и задълбочени. Също така ми направи силно впечатление колегиалността между представители на конкуриращи се агенции.