Какво се случи на сцената на ФАРА 2024 в Бургас

С богата програма от вдъхновяващи лекции и дискусионни панели премина ден 2 от тазгодишното издание на най-големия и престижен форум на комуникационната индустрия в България – ФАРА’24. Събитието се провежда от 6 до 8 юни 2024 г. в Международен конгресен център Бургас и представя най-добрите примери от българската комуникационна индустрия. С динамична програма от лекции и конкурсна част в рамките на три дни Фестивалът събира заедно рекламната общност благодарение на силната подкрепа от Нова Броадкастинг Груп и Нетинфо. Община Бургас е официален партньор на ФАРА’24.

„Днес наш скъп гост е кметът на община Бургас – Димитър Николов. Без неговата подкрепа и тази на общината, този фестивал не би се случил”, Чавдар Кенаров, председател на БАКА.

„За мен е чест и привилегия да ви приветствам с добре дошли, избрали сте подходящото място на този фестивал – на няколко метра от плажа. Програмата на фестивала е много интересна и съм сигурен, че ще си изкарате прекрасно. Пожелавам ви и да развиете корпоративни решения в полза на бизнеса. Не на последно място ви напомням, че се намирате в един прекрасен морски град и ви пожелавам да намерите време да го разгледате и да му се насладите”, приветства гостите на фестивала кмета на Бургас Димитър Николов.

Специален гост на Фестивала беше и Дейвид Трот – креативен директор, автор и легенда в света на рекламата. Той представи темата “Simple is Smart, Complicated is Stupid”. По време на своята лекция Дейвид фокусира вниманието на аудиторията върху темата за простотата на рекламното съдържание, насърчавайки специалистите по комуникации да създават съдържание, което говори на човешки език, без излишно усложняване и елементи. Той насърчи аудиторията да търси креативността не само в рекламата, но и в решаването на ежедневни предизвикателства. „Не се опитвайте да се блъскате в проблема. Намерете креативен начин да го заобиколите”, заключи Дейвид.

На сцената на ФАРА във втория ден на фестивала се качи Антоанета Мечанова, основател на La Maison Hush Hush и член на журито на Творческия конкурс към ФАРА 2024. Тя представи концепцията за „Human brands” – марки, които носят човешка душа, насочени към хората, работещи за тях. „Въпреки че технологията е навсякъде около нас, не трябва да забравяме, че алгоритмите не могат да заменят творческата интуиция, не могат да заменят душата, която твори” каза тя.

Гост-лектор на ФАРА’24 беше и Andrey Tyukavkin с тема „Reinventing the Brands“. Andrey се присъединява към Publicis Groupe през 2009 г. като копирайтър след дълга кариера в програмирането. Още през първата си година той печели първото си отличие Eurobest. Днес е с общо 44 награди Cannes Lions зад гърба си и е класиран на четвърто място сред най-добрите международни творчески директори.
“Когато нова иновация достигне при агенциите, често тя се приема прекалено сериозно. Такъв пример мога да дам с Metaverse, с който видяхме как марки направиха виртуални стая, за да могат потребители да тестват прахосмукачките им… да чистят виртуален прах. Задача, която аз лично не обичам да правя в реалността, камо ли виртуално. Затова с Heineken решихме да създадем виртуална бира, за да покажем че някои неща не трябва да са виртуални”, сподели той. „Твърде често се стремим да докажем колко сме умни и иновативни. Но ако трябва да изберете между това да сте затворени в една стая с човек, който е обича да доказва колко е умен и човек, който е забавен, всеки от нас ще избере да е със забавния човек. Проучванията ни показват, че абсолютно същото важи, когато говорим за брандове и кампании”, допълни Andrey.

Директно от Лондон се включи Annie Smith, ръководител на екипа за консултантско съдържание в разработването на програми за съдържание на LIONS, редакционни инициативи, изследвания на LIONS и IP проекти. В своята лекция тя показа, че креативността може да стимулира крайния резултат, с примери от търговски марки, които са видели, че креативното качество влияе пряко на растежа на бизнеса. Представени бяха тактики и техники, които са се доказали като успешни.
“Вярваме силно, че креативността стимулира растежа”, сподели Annie, „Със сигурност всички вярваме в силата на креативността, но е важно да осъзнаем, че едно от най-големите предизвикателства пред бизнеса е връзката между творчество и бизнес растеж”.

Мат Смит, мениджър Тенденции в GWI фокусира презентацията си върху ориентиран към потребителите подход към пазарните проучвания, за да предостави прозрения, променящи играта.
“Това, което виждаме за българските Gen Z потребители е по-голяма вероятност да се интересуват и да работят с AI, да използват различни персони онлайн, но и да имат проблеми с психичното здраве”, сподели Мат.

В дискусионен панел Виктория Станчева (Fashion Days), Димитър Стаматов (Белла България), Камелия Иларионова (ПроКредит Банк), Катерина Буюклиева (Media Club), с модератор Светлана Тачева (Publicis Groupe) заключиха, че данните на българския комуникационен пазар има, но е важно как ги анализираме и как ги ползваме за по-персонализирани, ефективни решения за потребителите.

Последният дискусионен панел от фестивала опита да намери хармонията между музиката, звуците и маркетинга. Участници бяха Калоян Димитров, Влади Герасимов и Максим Стоименов. Според тримата специалисти музиката и звуковите възможности са подценявани като комуникационни инструменти.
„Когато мислим за звук и музика, трябва да мислим как тези елементи ни разказват история”, сподели Калоян Димитров.

Поетът, есеист и преводач Остап Сливински сподели своите мисли за ролята на културата по време на война – да подава ръка в ситуации на ужас и да преодолява мълчанието, произтичащо от страха. Поетът даде отговор и на въпроса какво е културата по време на война: „общностна взаимопомощ, която се простира във времето и пространството”.

Темата за литературата и нейната важност за днешния свят продължи и във второто участие на лекция от деня, представена от Gvantsa Jobava, вицепрезидент на Международната асоциация на издателите и бивш президент на Грузинската асоциация на издателите и книжарите.

„Заради конфликтите в държавата ми, от малка научих, че литературата е най-сигурният начин да се спасим от тъмнината на тунела и светлината в неговия край. В живота си осъзнах, че има много тъмни тунели, но това е начинът да намерим светлият край“, сподели тя, „но защо издателството е ключово за демокрацията и какво значи свободата на издателство? Това значи, издателите да имат свободата да издават творби, които смятат за важни и които заслужават да бъдат прочетени от повече хора. Има държави, в които издателите рискуват всичко само, за да представят даден автор и творба. Издатели от Китай, Египет, Ливан и много други държави, получават тежки наказания, защото се борят за тази свобода. Днес, в Иран всички книги минават одобрението на министерство, което може да редактира, цензурира или отказва издаването на книга, в Турция много книги за деца и младежи са маркирани като неприлични, в Унгария има цензура на книги показващи нетрадиционни семейства, а в Русия и конкретно в Москва, книгите са опаковани в черни опаковки, на които пише „чужд агент” и името на автора. Книжарниците приличат на гробища, в които свободната литература се погребва насилствено“, завърши тя, напомняйки, че не трябва да спираме да търсим и да се борим за светлината в тунела.

Финалът на деня беше сложен с инициатива в рамките на партньорството между ФАРА и Черноморски международен литературен фестивал с литературно четене, представено от Остап Сливински, Рене Карабаш, Клаудиу Комартин, Бека Адамашвили, Едже Ердогуш, Тодор Тодоров, Георги Гаврилов, Радослав Бимбалов.