Еластичните идентичности – новите представи за пол и личност според Mindshare

Mindshare представи през декември 2020 година резултатите от проучване, посветено на това как хората определят своята идентичност. Проучването е част от постоянното потребителско проучване Mindreader, което изследва 62 000 човека в 47 страни. Резултатите показват, че хората определят себе си във все по-флуидни категории и понятието за идентичност се оказва доста еластично.

Проучването се концентрира върху два аспекта на личността – личностно и социално самоопределяне, като второто се базира на социалните интеракции.

През 2017 година само 20% от респондентите са посочили, че интеракциите и реакциите на другите са важни за самооценката им, докато през 2020 този процент е вече 62%. Съответно „Популярността ми сред другите“ също става доста по-важна и от 25% през 2017 се увеличава до 37% през 2020 година.

Този ръст се обяснява с дигитализацията, която увеличава многократно значението на присъствието на хората онлайн.

Феноменът Finstagram е пример за това, как в дигиталните платформи хората имат пълна свобода да конструират нови идентичности. Думата идва от „фейк“ – тоест „фалшив“ и инстаграм и означава допълнителен инстаграм акаунт, в който има по-персонализирано съдържание или по-различни послания от тези в „официалния“ акаунт на дадения човек. Обикновено във финстаграма си хората показват по-малко редактирана версия на живота си и затова той е достъпен за малък брой близки хора. За останалите има грижливо куриран „публичен“ профил.

Facebook позволява избор между над 70 определения за пол (в понятието за сексуална и социална функция на пола) и това също е фактор в нарастващата важност на социалното самоопределяне като компонент на личността.

Расовата и етническа принадлежност също стават все по-важни в самоопределянето на хората по света. Ако през 2017 година това е било важно за 27% от хората, то през 2020 вече е за 47%. Това съответно променя и политиката на брандовете, които създават различни платформи или места онлайн, в които хората да общуват и да се свързват с бранда според своята идентичност, да могат да се приобщят към различни инициативи или каузи и така на свой ред да станат бранд адвокати.

България не е част от изследваните страни, но фалшиви профили в социалните мрежи – у нас основно във Facebook, както и засилената чувствителност към всичко „българско и родно“ показват, че световните тенденции не подминават родния пазар.