Дебели, мързеливи и необвързани – такива ли вървим към „новото нормално“

Прогнозите на Мартин Линдстрьом и данните на социолозите за живота в света след пандемията.

от Redlink
Дебели, мързеливи и необвързани – такива ли вървим към „новото нормално“

най-четени

Защо да се абонирам за redlink?

eксклузивни анализи

пийпълметрични данни

детайлни селекции

помагате на една нова медиа

Мартин Линдстрьом е един от визионерите в света на маркетинга и невромаркетинга, основател е на Byology Inc., съосновател и директор на агенцията Brand Sense, автор на седем книги за брандиране и потребителско поведение, между които издадените на български „Биология на купуването“ и „Малките данни – дребните детайли, които разкриват мащабни решения“ . Мартин Линдстрьом е колумнист на Fast Company, списание „Time“ , „Harvard Business Review“ а в глобалната класация – Thinkers50 присъства от 2015г. в списъка им на най-добрите 50 мислители за управление в света, а през 2019 е включен под номер 20. В разгара на пандемията той сподели своето виждане, че светът ще излезе от нея променен и много от нагласите на хората към живота, парите и работата ще бъдат безвъзратно променени.

Линдстрьом изтъква, че макар и сред психолозите да няма единно мнение кои са най-стресовите моменти в живота на човека, появата на коронавируса определено се нарежда сред тях, заедно с развода, смъртта на близък човек и преместването в нов дом. Експертите са единодушни, че пандемията ще има дълбок и дълготраен отпечатък върху живота ни, а с постепенното отпадане на ограничителните мерки социолозите вече отбелязват настъпилите видими промени в поведението на хората, застъпени в предвижданията на Мартин Линдстрьом

„Корона“ килограмите

Линдстрьом посочва, че с лабораторни експерименти е установено, че когато опитните мишки са под стрес, те ядат повече. Когато хората са уморени, тяхната нужда от допамин води до повишена консумация на храна. Същото е валидно и когато се случват големи промени в живота. В такива ситуации хората са склонни да ядат повече. Ядат на автопилот, и това в седмиците на социална изолация неминуемо води до увеличаване на теглото и няма индикации тази тенденция да се промени. Това се доказва и от проучванията, според които около 30% от хората са наддали по време на карантината, а италианците и французите са сметнали по колко – около два килограма и половина. Има дори и име за това явление – Corona kilos – и съветите на психолозите, а и на инфлуенсърите, са насочени по-скоро към приемане на ситуацията от позитивната ѝ страна. Според Мартин Линдстрьом първата прогноза за света след коронавирус пандемията е очевидна: ще сме свидетели на голям подем на всичко свързано с храненето: кулинарни курсове и програми за готвене, диети, книги със съвети за правилно хранене, курсове за здравословен живот и т.н и т.н. Всичко това вече се случва, но е много извън обичайните съвети за отслабване, акцентът е върху здравето, полезното хранене и приемането на тялото ни такова, каквото е. С всичките му пред и след-„коронни“ килограми.

Кой каза развод?

Линдстрьом цитира данни от Съединените Щати които показват трикратно увеличение на случаите на домашно насилие по време на карантината. Според Европарламента в Европа има една трета увеличение само в първата седмица след въвеждане на извънредното положение. За Мартин Линдстрьом основните фактори за това са драстичната промяна в ежедневието, постоянното съжителство с всички членове на домакинството и временното затваряне на църквите. Според него, средностатистическият човек има над 350 ежедневни ритуали и рутинни действия, като приблизително 40% от тях се променят в условията на социална изолация. Експерименти с пилета показват, че промяна в рутината на режима им на хранене води до насилие сред пилетата, и то в рамките само на два часа. На базата на драстичните промени в ежедневието по време на пандемията, изводът на Линдстрьом е: очаквайте драматичен ръст на разводите. Това вече се вижда в Китай, където адвокатите в големи градове като Шанхай споделят за 25% ръст на молбите за развод.

Дали смисълът на живота е в работата?

Един ден, когато пандемията приключи, ще се събудим в нова реалност, с нови възгледи за живота, казва Линдстрьом. Ограничаването на мобилността промени представите на хората за това кое е важно и нужно – всеки четвърти казва, че му е скучно, въпреки работата от къщи (проучване на Mindshare от средата на юни), най-желаните и мечтани активности са срещи с хора лице в лице и разходки навън (пак там). Все повече осъзнаваме, че социализацията е горивото на щастието, на щастието у дома и щастието в работата. Да, преживяхме вируса и усвоихме ефективността на дигиталния живот, но колкото и да изглежда привлекателна дигитализацията, нещо липсва. И това е нашият копнеж за физическа близост и принадлежност, желанието за човешко общуване на всяка цена.

За радост на шефовете видео разговорите и виртуалните срещи намалиха разходите и увеличиха производителността. Но дори и да сте шеф, не се заблуждавайте, съветва Линдстрьом. Дигитализацията ни бе наложена насила, но когато коронавирусът не е вече пречка, един нов вирус ще зарази много от нас: фундаменталните въпроси за смисъла на живота, на работата и на дома. Имаме много време, според някои дори прекалено много, да помислим за себе си, за живота си и за бъдещето. И ето че преразглеждаме своята роля в обществото, списъците с нещата за които мечтаем се променят и там вече не присъстват амбициозни професионални постижения или пък са отстъпили много назад.

Привлекателността и ценността на парите също се променя. Хората се питат: „за какво са ми пари, ако не мога да им се наслаждавам?“.

В резултат прогнозата на Линдстрьом е, че все повече хора ще започнат да водят много по-пълноценен живот. Очакват ни все повече партита, ваканции, екстремни спортове и споделени моменти със семейство и приятели. Съществуването ни ще се основава на един прост принцип: "Имаме само един живот". Предстои да видим дали тази прогноза на Линдстрьом за по-дългосрочниите житейски наглaси също ще се реализира.